Хормоните са химичните вестоносци на тялото. Те пътуват през кръв, тъкани и органи за да доставят своите съобщения за започване, спиране или модулиране на почти всички известни на медицината процеси: растеж и развитие, метаболизъм, сексуални функции, настроение, поведение, регулация на имунната система, глад и др.
 
Думата хормон произлиза от старогръцката ὁρμῶν (хорман) - „започвам, отприщвам, пускам в движение“. Действащи като сигнални молекули, хормоните се свързват със специфични рецепторни белтъци в прицелната клетка – самото свързване често е достатъчен знак за клетката да промени поведението си. 
 
Всеки хормон, свързан с определен рецептор, води до специфичен за клетката отговор – може да настъпи бърза негенетична реакция или по-бавна реакция, при която рецепторите влияят на генната транскрипция и увеличават или понижават отделянето на дадени белтъци.
 
Хормоните могат да се секретират от много тъкани и органи, най-често от ендокринните жлези, и могат силно да се влияят от състоянието на организма. Кръвната захар, например, влияе върху изграждането на инсулин, а концентрацията на калиеви йони в кръвната плазма – върху синтезата на паратироиден хормон.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Животът на всеки един хормон се състои в шест етапа:
 
  • 1. Сглобяване на молекулата с помощта на катализиращи ензими, които преобразуват субстрат и придават определена пространствена форма на молекулата;
  • 2. Съхранение и отделяне;
  • 3. Транспортиране до целевите клетки;
  • 4. Разпознаване на хормона от клетъчната мембрана и/или рецептори; 5. Осъществяване на контакт и предаване на информацията, водеща до промени в клетката;
  • 6. Разграждане на хормона.
 
Животинските хормони, които се срещат в човешкото тяло са четири основни типа:  еикозаноиди, стероиди, аминокиселинни производни и хормони, представляващи пептиди, полипептиди и белтъци (протеини).
 
Повече за различните типове хормони - в седмичното продължение на темата...