Холиномиметиците са група лекарствени средства с редица приложения в неврологията, психиатрията, хирургията, офталмологията и др.

 

Счита се, че първият и основен представител на групата – Galantamine е открит през 1959 г. от българския фармаколог проф. д-р Димитър Пасков. Според историята, той съвсем случайно открива терапевтичния ефект на блатното кокиче, когато момиче болно от парализа отпива без да иска от чаша с вода, в която по-рано са били потопени кокичета и магически прохожда, макар и за кратко.


 

България е и първата страна, в която се разработват индустриални методи за произвеждане на лекарството. Въпреки че историята на Galantamine започва още през 50-те години на 20 век, когато в тогавашния СССР за първи път го изолират и установяват антихолинестеразното му действие, а малко по-късно е изолиран и в Япония от друго растение, за родина на откритието му считаме България.

 

Холиномиметиците са група лекарствени вещества, които стимулират холинергичната медиация. В човешкото тяло съществуват два вида холинорецептори, които се стимулират от ендогенносинтезирания ацетилхолин – мускаринови и никотинови. Първите се подразделят на три основни типа: M1 (главно в ЦНС), М2 (основно в сърцето) и М3 (екзокринни жлези, в окото – m.sphincter pupillae и m.cilliaris); Никотиновите рецептори са два типа – N1 (в медулата на надбъбреците, ЦНС и др.) и N2 (в нервно-мускулните синапси).

 

Първоначално в невроните постъпва холин от екстрацелуларното пространство, който под действието на холин ацетилтрансферазата и ацетил-КоА се превръща в ацетилхолин. Той постъпва в синаптозомите и при възникване на акционен потенциал (нервен импулс) чрез екзоцитоза постъпва в синапса, където взаимодейства с постинаптичните холинорецептори. След това холинестеразата и плазмената псевдохолинестераза го хидролизират и той отново се интернализира в пресинаптичната мембрана, чрез обратно захващане.

 

Оттук можем да разделим холиномиметиците на две големи групи – преки и непреки (антихолинестеразни средства). Първите имитират действието на ацетилхолина и стимулират холинорецепторите, а вторите инхибират холинестеразата и блокират хидролизирането на ацетилхолина, като така се удължава времето му на действие в синаптемалните цепки.

 

Към холиномиметиците с пряко действие се отнасят: Acetylcholine, Carbachol, Betanechol, Pilocarpine и др.

 

Антихолинестеразните средства се разделят в няколко групи – на първо място са обратими и необратими. С важно терапевтично значение са първите, докато вторите са силно токсични, тъй като образуват здрави ковалентни връзки с активните центрове на холинестеразата и я инхибират трайно – такива са отровите зарин, зоман, табун и др. 

 

Един от малкото необратими антихоленестеразни препарати с терапевтично значение е Malathion, който е инсектицид и приложен като шампоан или емулсия се ползва при педикулоза. Обратимите инхибитори на своя страна са също две групи – проникващи в ЦНС с и непроникващи в ЦНС с предимно перифетни ефекти.

 

Към проникващите в ЦНС се отнасят: Galantamine, Physostigmine, Donepezil, Rivastigmine, Tacrine.

 

Към непроникващите в ЦНС се отнасят: Neostigmine, Pyridostigmine, Distigmine, Demecarium.

 

Всички холиномиметици проявяват следните действия: понижават вътреочното налягане, стимулират перисталтиката на червата и пикочния мехур, стимулират отделянето на пепсин и солна киселина в стомаха, стимулират потоотделянето, слюноотделянето и лакримацията, както и бронхиалната секреция; стимулират процесите на запаметяване и мисъл; имат отрицателен хронотропен и инотропен ефект (забавят сърдечната честота) – не се препоръчват при лица със сърдечносъдови заболявания; вазодилатация и хипотония; бронхоконстрикция (не се препоръчват при лица с астма и белодробни заболявания) и утероспазъм (не се препоръчват при бременни, поради риск от спонтанен аборт)

 

Основното практическо приложение на холиномиметиците е при глаукома (основно колир Пилокарпин и др.) – те предизвикват миоза и спазъм на акомодацията, което води до оттичане на вътреочната течност от предната камера и понижаване на вътреочното налягане; при атония на пикочния мехур и червата в постоперативни състояния и при неврологични заболявания; при myasthenia gravis, неврити, полиомиелит, миопатии и др.; в анестезиологията се ползват за антагонизиране действието на недеполяризиращите (компетитивни) невро-мускулни блокери, но междувременно потенцират действието на деполяризиращите.; при отравяния с морфин антагонизират медуларната депресия и предотвратяват апнеа и смърт.; при лечение на Алцхаймер и деменция; N-холиномиметиците (Cytisine и др.) намират приложение за облекчаване симптомите на никотинова абстиненция.

 

Нежелани реакции: гадене, повръщане,  аритмии, бронхоспазъм и затруднено дишане, спонтатен аборт при бременни, стомашно-чревни оплаквания, халюцинации, припадъци, кома

 

При отравяния за антагонизиране ефектите на холиномиметиците се прилагат високи дози атропин.