Холинолитиците блокират парасимпатиковите ефекти, при което се проявяват предоминиращите ефекти на симпатикуса.

Холинолитиците (парасимпатиколитици) са група лекарствени вещества, които са антагонисти на никотиновите и мускариновите ацетилхолинови рецептори – свързвайки се с тях, те блокират взаимодействието им с ацетилхолина в постсинаптичната мембрана. Това води до блокиране на парасимпатикуса и предоминиране на симпатиковите ефекти. С основно клинично приложение са M-холинолитиците.

 


Класификация

Холинолитиците могат да бъдат разделени в няколко основни групи според своя произход:

 

  • Холинолитици с растителен произход – Atropine, Hyoscine; растителните холинолитици са алкалоиди, съдържащи се в редица растения (лудо биле, татул и др.)
  • Холинолитици с полусинтетичен произход – Hyoscine butylbromide, Homatropine и др.
  • Холинолитици със синтетичен произход: Oxyphenonium, Tropicamide, Pirenzepine, Ipratropium, Tiotropium, Oxybutynin и др.
  • Комбинирани холинолитици: спазмалгон (метамизол натрий + питофенонов хидрохлорид + фенпивериниев бромид); белергамин и др.

 

Основен представител на групата е атропинът и всички останали имат подобни ефекти – затова ще разгледаме неговата фармакокинетика и фармакодинамика.

 

Фармакокинетично – атропинът има добра перорална бионаличност и се абсорбира добре в гастро-интестиналния тракт, поради наличието на третичен азотен атом – преминава интестиналната, хематоенцефалната и др. бариери; метаболизира се частично в черния дроб и се екскретира с урината.

 

Атропинът взаимодейства еднакво с всички мускаринови рецептори (М1, М2, М3) и ефектите му засягат редица системи: в окото се наблюдава мидриаза (разширяване на зеницата) и циклоплегия, резултираща в невъзможност за близко виждане, поради съкращението на m.dillatator pupillae и релаксацията на цилиарния мускул. Всичко това резултира в повишаване на вътреочното налягане, поради което употребата на холинолитици при пациенти с глаукома е противопоказна.

 

В сърдечносъдовата система – ефектите са дозозависими. Първоначално при ниски дози се наблюдава слаба брадикардия, поради активирането на пресинаптичните М1-холинорецептори, а с повишаване на дозата се наблюдава тахикардия, поради блокирането на постсинаптичните М2-холинорецептори.

 

В гастроинтестиналния тракт холинолитиците блокират М1-рецепторите в париеталните клетки и М3-рецепторите в гладката мускулатура, което резултира в понижаване мотилитета, релаксация на гладката мускулатура и понижаване на стомашната секреция на солна киселина и пепсин. При атропина специално засягането на М1-рецепторите е в значително по-слаба степен и стомашната секреция е слабо засегната, в сравнение с това при Pirenzepine, който е по-силен М1-блокер и значително повече понижава стомашната секреция, с което намира приложение при лечение на язви, хиперацидитет, езофагит-рефлукс и др.

 

В екзокринните жлези (потни, млечни, слюнчени, бронхиални и др.) се наблюдава понижаване на секрецията, което се отчита като страничен ефект и пациентите изпитват ксеростомия. Пониженото потоотделяне резултира в повишаване на телесната температура, което може да бъде много опасно при деца и да доведе до хипертермия.

 

Гладка мускулатура – освен в гастроинтестиналния тракт, атропинът релаксира още бронхиалната мускулатура, което се проявява с бронходилатация (Ipratropium, Tiotropium); понижава перисталтиката на уретерите, релаксира m. Detrusor vesicae и контрахира вътрешния сфинктер, което води до задръжка на урина (Oxybutynin, Tolterodine) – особено противопоказателно при възрастни мъже с простатна хиперплазия.; понижава жлъчните спазми.

 

Атропинът съдържа третичен азотен атом, което обуславя проникването му в ЦНС – проявява се с възбуда и тревожност.

 

Клинично приложение холинолитиците намират при: 

  • При офталмоскопия, измерване на рефрактерност и др. манипулации в офталмологията;
  • Спазмолитичното им действие – при различни гастро-интестинални заболявания (колики – жлъчни и абдоминални, гастрит, рефлукс-езофагит и др.) и бронхоспазъм;
  • За терапия на брадикардия;
  • При лечение на лекарствено медииран паркинсонизъм;
  • Антисекретолитичното действие се ползва в анестезиологията при седация
  • При инконтиненция на урина и често уриниране;
  • Атропин във високи дози при различни холиномиметични отравяния (отравяне с гъби – червена и зелена мухоморка; фосфо-органични отравяния, медикаментозни отравяния и др.)

Нежелани лекарствени реакции: ксеростомия, ксеродермия, замъглено зрение, повишено вътреочно налягане, повишение на телесната температура, което може да бъде много опасно при деца, тахикардия, ретенция на урина и констипация, тревожност, възбуда, делириум, депресия, сърдечно-дихателен колапс и смърт и др. При атропинова токсичност се ползват холиномиметици като антидот.

 

Лекарствени взаимодействия: Холинолитиците потенцират действието на неопиоидните аналгетици и барбитуратите; холиномиметиците взаимодействат с H1-блокерите (антихистаминни средства) и антидепресантите (основно трицикличните), при което се засилват токсичните атропиноподобни ефекти – това се дължи на холинолитичното действие на антихистамините и антидепресантите, което се наслагва и др.