Не само терапията на инфекцията търпи постоянно развитие, това твърдение важи с пълна сила и по отношение на диагностичните изследвания. В хода на инфекцията клинико-лабораторните изследвания показват разнообразни промени, които имат важно диагностично и прогностично значение.


В хода на инфекцията клинико-лабораторните изследвания показват разнообразни промени, които имат отношение към диагностиката и прогнозата за прогреса на заболяването. Голяма част от промените не са специфични, затова е от значение комплексното разглеждане на клинична картина, лабораторни изследвания и информацията от снетата анамнеза.


Лабораторните изследвания имат роля не само в поставяне на диагнозата инфекция с ХИВ, но и в проследяване на заболяването, както и на ефекта от лечението.



Характерна особеност на промените в лабораторните изследвания при пациенти с ХИВ е, че те невинаги корелират с фазите на инфекциозния процес. За разлика от това лабораторните резултати са в правопропорционална връзка с антиретровирусната терапия.


Промени в урината, които могат да се установят са наличие на белтъци (протеинурия), единични еритроцити и левкоцити. В терминалната фаза на СПИН, при налична нефропатия (бъбречно увреждане) се откриват белтъци, кристали и цилиндри в седимента.


При лечение с някои медикаменти от антиретровирусната терапия се налага проследяване на бъбречната функция през първата година на лечение. Следят се гломерулна филтрация, стойностите на креатинина, протеини и/или глюкоза в урината, фосфати в серума и други.


Много често е налице намалено количество на хемоглобина и респективно еритроцитите. Лош прогностичен белег е с напредване на инфекциозния процес – екстремално ниските стойности на хемоглобина – особено при падане под 50 г/л. Със започване на антиретровирусната терапия в рамките на около половин година анемията често се коригира.


Не само броят на лимфоцитите спада постепенно. Особено в крайните фази на СПИН преобладава намаленото количество и на левкоцитите – левкопения. В крайните фази на заболяването нивото на лимфоцитите спада под 10% (екстремално ниски стойности).


В хода на инфекцията с ХИВ е налице тромбоцитопения – намалено количество на тромбоцитите и може да се срещне във всички фази на заболяването. Често след появата ѝ еволюцията ѝ е бърза и се достигат екстремно ниски стойности.


NEWS_MORE_BOX


Антиретровирусната терапия води до изразено намаляване на смъртността при болни със СПИН, но паралелно с това е свързана с увреждане на черния дроб и развитието на тежка хепатотоксичност, приблизително при 10% от лекуваните пациенти. Най-често се развива при пациенти, при които има предшестващо чернодробно заболяване.


Промени се наблюдават и в ликвора – дори и при пациенти, при които все още не са налице неврологични симптоми. Най-често промените се изразяват в увеличено количество на моноядрени клетки и протеини.


По отношение на клетъчно-свързания имунитет е налице постепенно намаляване броя на СD4+ клетките, както изменение в стойността на СD8+ клетките, които могат да бъдат и леко увеличени. Намалено съотношението СD4+/ СD8+, което е характерно и специфично.


Повишават се различни маркери на възпалението – CRP, цистатин С, Д-димер и други.


Вирусният товар е лабораторен параметър, който се проследява при всички, независимо дали са или не на терапия. Заедно с броя на СD4+ клетките двата маркера са с най-голямо значение за развиващата се инфекция. С тях се устанвоява както функционалното състояние на имунната система, така и количеството на вирусния генетичен материал (имащ отношенеи към прогресията на заболяването).