Антибиотиците представляват биосинтетични молекули с бактерициден или бактериостатичен ефект, получени в хода на метаболизма на живи организми. Хинолоните от своя страна не могат да бъдат причислени към групата на антибиотиците, а спадат към групата на т.нар. синтетични химиотерапевтици, които проявяват силен антибактериален ефект.
Механизъм на действие. Хинолоните проявяват бактерицидно действие като пречат на репликацията на бактериалното ДНК.

 

Хинолоните се разделят на две големи групи – нефлуорирани хинолони и флуорохинолони. Към първата група спадат: налидиксинова киселина, оксолинова киселина, пипемидинова киселина, циноксацин.


 

Основните представители на флуорохинолоните са: Ципрофлоксацин и Офлоксацин - най-често използваните медикаменти от групата. Те се прилагат предимно при инфекции на пикочните пътъща. Ломефлоксацин, норфлоксацин, пефлоксацин и руфлоксацин също са част от тази група, въпреки че те се използват по-рядко, тъй като действието им се ограничава главно до пикочните пътища.

 

Показания. Хинолоните са широкоспектърни химиотерапевтици. Те са особено ефикасни срещу бактерии, причиняващи инфекции на пикочните пътища – цистити, уретрити, простатити, полово предавани заболявания ( хламидии, гонорея).

Използват се при гастроинтестинални и абдоминални инфекции – гастроентерити, диария на пътешественика, инфекции на жлъчните пътища.

Хинолоните се прилагат и при инфекции на дихателната система, но като резервни средства при множествена резистентност към пеницилини и цефалоспорини.

 

Нежелани лекарствени реакции. Хинолоните имат относително добра поносимост. Най-голяма е честотата на гастроинтестиналните смущения – гадене, болки в стомаха, повръщане, диария
Втората по честота група симптоми е от страна на централната нервна система. Те са свързани най-често с едновременната употреба с нестероидни противовъзпалителни. Възможни са главоболие, световъртеж, дори гърч.

 

Ciprofloxaxin и Norfloxacin в алкална урина изкристализират и за това трябва да се приемат с повече течности.

 

Хинолоните проявяват негативен ефект върху костно-мускулната система. Той се изразява в нарушение на костния растеж, развиване на кариеси и увреждане на ставния хрущял.
Хинолоните са противопоказани при бременност и при деца под 18г., поради риск от увреда на костно-мускулната система.

 

Лекарствени взаимодействия. Типично за хинолоните е взаимодействието им с желязосъдържащи медикаменти и храни, включващи алуминиеви, магнезиеви, калциеви, железни йони и антиацидни средства,. Кофеинови напитки и мляко и млечни продукти също могат да повлияят върху усвояването на хинолоните. Едновременният им прием с хинолоните води до инактивирането им и намален ефект.
 

Библиография:

Lippincott Illustrated Reviews: Pharmacology (Lippincott Illustrated Reviews Series) Seventh, North American Edition