Преди месец излезе информация в научно лицензирано издание за установена връзка между развитието на болест на Алцхаймер и вируси на херпеса. Болестта е онова неприятно заболяване на мозъка, което се „разпознава“ от хората като „старческо слабоумие“. Второто обаче не е медицински термин, болестта на Алцхаймер и не може да се определи като старческо заболяване. Факт е, че първите признаци на болестта най-често се проявяват през 60-те години на възрастния човек, но медицината отдавна вече е наясно, че изявата на симптомите тогава само показва колко напреднал е болестният процес...

 

За съжаление, лечение за това заболяване няма. Няма не просто хапче за излекуването му, но и медикаменти, които да удържат прогресирането на заболяването както би могло да се получи в някои случаи на болест на Паркинсон например.


 

Казват че от изявата на първите съзнаващи се симптоми на алцхаймер от започването на болестния процес са минали поне едно 10 – 15 години.

 

Какво знаем за болестта на Алцхаймер – води до пълна загуба на персоналната индентичност, в началото се забелязват проблеми с паметта и влошаване на обичайни когнитивни умения като смятане например. Впоследствие се появяват промяна в привичките на болния, до такива, които могат да са оприличат като „нетипични“ за него. Тези болни престават да се грижат за себе си до степен, че не са в състояние да се обгрижват за елементарните си физиологични нужди – те трябва да бъдат хранени, извеждани, гледани като малки деца, измивани...

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Един такъв болест представлява и изключителна тежест за семейството си – финансова, морална и пр. За съжаление, особено в нашата държава, не може да се очаква кой знае каква подкрепа на болните и семействата със засегнат от алцхаймер.

 

Засега се знае, че при болестта се откриват специфични протеини в мозъка – бета-амилоиди, натрупването на които възпрепятстват функционирането на нервната система. Причината за формирането на тези плаки все още е неизвестна, въпреки усилията на медицинската наука през последните десетилетия...

 

Мъничък прогрес напред се оказва откритието на научен екип миналия месец, който публикува, получен резултат от свое изследване – болестта на Алцхаймер и натрупването на бета-амилоидните плаки и херпес вирусите са свързани. Според тях болните с Алцхаймер е два пъти по-вероятно да са прекарали едни от най-масовите вирусни инфекции, конкретно с най-разпространените щамове на херпес симплекс вируса.

 

Херпес симплекс вирусите, тип 1 и тип 2, причиняват съответно онзи на вид само неприятен херпес на устата и по-дискретния генитален по половите органите. Изявата му се изразява в болезнено зачервяване и подуване на кожата и образуване впоследствие на мехури със серозна течност, които след няколко дни се пукат и превръщат в ранички.

 

Херпес вирусната инфекция няма лечение. Тоест то е симптоматично, облекчава само симптоматиката. Медикаментите имат по-голямо действие срещу вируса само в случай, че инфекцията е първична и се установи най-късно до втория ден, съответно и започне солидна терапия с въпросното противовирусно средство. След като премине инфекцията тя остава да „спи“ в организма. Обикновено се активира заради предразполагащ фактор, каквито могат да бъдат – стрес, излагане на слънчева светлина, спад на имунитета и др. В този случай инфекцията се смята за вторична. 

 

Неприятното на този вид херпесни инфекции е, че засегнатият невинаги знае, че е заразен. Инфекцията може да не се прояви веднага или нейните симптоми да са слаби и/или объркат с други. 

 

Не се предава като грипа, но се предава при телесен контакт, дори и да няма образували се мехури, а кожата само „пари“.

Смята се, че тези вируси се носят от около 80% от населението, като някои са по-предразположени на пораженията на вирусите, съответно при тях се изявяват симптомите на инфекцията.

 

Преди дни буквално друг научен екип потвърди, че бета-амилоидните протени, които се образуват при болест на Алцхаймер, всъщност се получават за да предпазят мозъка от незабавната увреда вследствие дейността на херпесните вируси. За съжаление, коментират екипа на д-р Рудолф Танзи от Massachusetts General Hospital веднъж получили се тези бета-амилоидни плаки в отговор на вирусната инвазия, те продължават да се формират в мозъка.

 

Научната работа на този екип конкретно се съсредоточава върху влиянието на херпес симплекс вируса тип 1, този който причинява мехури по устните -  HSV-1. Те откриват механизма, по който се получават бета-амилоидни плаки вследствие на ответна реакция на организма в защита на нервните клетки от вирусите. Според тях уврежданията, които се получава мозъка са наистина обекуражителни, но де факто един мозък неспособен да образува тези плаки е изложен на далеч по-краткосрочна гибел.

 

Те предполагат, че ваксината, която учените целят да получат срещу херпесвисурната инфекция, вероятно ще има далеч по-голям ефект от очаквания.

 

В интерес на истината обаче, не само херпесният вирус може да се обвинява за образуването на бета-амилоидни плаки, което е доказано от същия научен екип по-рано. Протеинът се образува и като защитна реакция срещу гъбички и бактерии. Това означава, че медикаментите срещу херпесните инфекции и евентуално ваксината срещу тях могат само драстично да намалят случаите на болест на Алцхаймер, но не и да ги решат окончателно.

 

Работата на екипа е представена в сп. Neuron.