Наричани още розеолоподобни – херпесните вируси тип 6 и тип 7 са също широко разпространени както останалите херпесни вируси. Статистически данни от изследвания за наличие на антитела срещу херпесен вирус тип 6 показват, че почти 100% от населението са били инфектирани с вируса.


С изясняване на етиологията на синдрома на придобита имунна недостатъчност – СПИН беше установен и причинителят на кожния рак на Капоши – човешки херпесен вирус тип 8.


Човешкият херпесен вирус тип 7 е изолиран през 1990 г. при изследване по повод на СПИН от Т-лимфоцити на незаразен дарител. Вирусът се открива в слюнката на заразени. Антитела се откриват при 60-70% населението в различни страни. Вирусът е изолиран от болни с интерстициална пневмония, инфекциозна мононуклеоза, както и при т. нар. шеста болест, заедно с херпесен вирус тип 6.



До този момент неговото самостоятелно значение като етиологичен агент е свързано с кожното заболяване Pityriasis rosea. При него се засягат предимно деца и юноши. Обривът е специфичен – в началото е появява първична плака – т. нар. „майчина плака“, която показва склонност за заздравяване в центъра и нарастване в периферия. След няколко дни около нея се формират множество розови на цвят петънца. Основно се разполагат по тялото и гърба.


Инфекция с херпесен вирус тип 6 може да бъде диагностицирана с непряка имунофлуоресценция, ELISA, както и real time – PCR. Най-често използван е първият от изброените методи, който е достатъчно чувствителен, но не позволява различаването на отделните щамове от един тип, нито първична от реактивирана инфекция.


Отдиференцирането на реактивираната инфекция от изкараната може да се постигне чрез методи за количествено отчитане на вирусните копия – PCR или cDNA RT-PCR. Вирусният товар при реактивирана инфекция е в милиони пъти по-висок.


Диагностиката на саркома на Капоши е основно на базата на клинична манифестация, хистологична находка и е тясно свързана с диагностиката на ХИВ-инфекцията. Вирусът може да се докаже с PCR и имунологично доказване на вирусни протеини и гликопротеини.