Херпесните вируси принадлежат към семейство Herpesviridae  (от гр. херпес - означава „пълзящ”). Известни са над 80 вида херпесни вируси. Те причиняват заболявания както при животните (маймуни, свине, птици, зайци), така и при хората. Патогенни (болестотворни) за човека са 8 херпесни вируса. Те са широко разпространени като характерно тяхно свойство е, че след заразяване остават в организма като тлееща инфекция, която при определени условия може да се активира отново. (Първа част на материала)


Инфекциозната мононуклеоза представлява често срещано вирусно заболяване, което се характеризира с висока температура, общо неразположение, зачервено гърло, увеличаване на лимфните възли. Причинителят на заболяването е Ебщайн-Бар вирусът, който е четвъртият херпесен вирус.


Диагнозата на инфекциозната мононуклеоза се основава на базата на клинични данни и се потвърждава с хематологично откриване на лимфоцитоза с появата на голям брой атипични лимфоцити. Лимфоцитозата може да достигне до 70% от общия брой на левкоцитите, като на кръвна натривка 30% са лимфоцити с атипизъм (нехарактерна структура). Категоричната диагноза се поставя след резултатите от серологично изследване. С тях се търсят специфични антитела, които се образуват в отговор на попадналите антигени в организма от вирусната клетка.



За установяване на антитела се използват методите ELISA и имунофлуоресценция. Широко се прилага реакцията хемаглутинация на Paul-Bunnel. Тестът е много показателен за наличието на инфекциозна мононуклеоза при възрастни, но не е достатъчно надежден при изследване на деца.


С по-висока чувствителност и специфичност е Моноспот тестът, който остава позитивен до 6 месеца след оздравяване. Фалшиво отрицателни резултати са налице по-често при деца до 14-годишна възраст, поради липсата при голяма част от тях на т. нар. хетерофилни антитела.


Фалшиво положителни резултати се срещат при бременни и пациенти с автоимунни заболявания. 


Заразяването с херпесен вирус 5 или още цитомегаловирус се характеризира с общо неразположение, увеличени лимфни възли, болки в гърлото, обрив, слабост, безапетитие и други.


Изследват се урина, тъканни биопсии, слюнка, сперма, бронхоалвеоларен лаваж и други. При бременни, при които има съмнение за инфекция на плода се прави амниоцентеза не по-рано от 21 седмица, тъй като бъбреците на плода трябва да бъдат достатъчно развити, за да може вирусите да се излъчват в урината му. До 6 седмици след заразяване на майката е възможно изследването да даде фалшиво отрицателни резултати, тъй като плацентата забавя преминаването на вируса от заразената майка на плода.

NEWS_MORE_BOX


При имунокомпрометирани пациенти – инфектирани с вируса на СПИН, лечение с имуносупресивно лечение и други е необходимо да бъдат периодично изследвани за CMV.


Бърза и чувствителна диагностика може да се постигне чрез имунофлуоресценция и ELISA или PCR за доказване на антигени на вируса или вирусна ДНК. Откриване на IgG антитела е белег на латентна (скрита) и отминала инфекция. Сероконверсията с нарастване титъра на антитела във втората серумна проба е сигурен маркер за първична вирусна инфекция.


Херпесни вируси – HHV-6 и HHV-7 могат да бъдат изследвани с имунофлуоресцентен метод, ELISA, PCR, но основен метод е непряката имунофлуоресценция. Възможна е кръстосана реактивност и фалшиво положителни резултати. За отдиференциране на скритата от реактивирана инфекция е необходимо изследване на вирусния товар – количествено отчитане.


HHV-8, който се асоциира със синдрома на Капоши може да бъде доказан с PCR и имунологично доказване на вирусни протеини.


Всички проби е необходимо да бъдат транспортирани до лаборатория без забавяне. При невъзможност се използва съхранение на пробите в хладилни чанти, но без да бъдат замразявани.