За начало

 

Като студент по медицина, преди да тръгна по следите на хепатит C имах някаква представа за заболяването. Затова исках да се поставя в ситуация максимално близка до обективната. Обикновено преди да потърсим лекарска помощ, ако не става дума за сериозно остро състояние, споделяме на приятел. За да бъде още по-правдоподобно подбрах такъв, който не е част от медицинската гилдия – срещнах се с К.К. и го попитах какво знае за хепатит C. Той не знаеше почти нищо за това заболяване, като изтъкна, че не му се е налагало да се информира и може би, ако му се наложи, тогава ще се поинтересува повече в интернет. За мен отговорът беше ясен. Познавайки достатъчно добре хората, с които се срещам в ежедневието и вероятността да получа същия отговор от други познати, за мен изводът е един – обществото има нужда от по-надеждно здравно образование още от училище, както и от достатъчно адекватна информация в университета, на работното място. Това е начин сами да си помогнем и да сме наясно кога всъщност някакво неразположение е индикатор да потърсим лекарска помощ.


 

Втори етап

Реших да се придържам към така създалата се ситуация и да видя къде ще ме отведе интернет пространството. След кратко сърфиране научих за съществуването на „чекпойнт“ центрове. Бях уцелил Европейската седмицата за борба с ХИВ и хепатит C, затова случих на доста информация по въпроса. Посетих един такъв център, където безплатно ме изследваха за хепатит C и ХИВ. Тестът беше отрицателен. Разговарях с д-р Елена Тодорова – управител на заведението и Яна Пиперевска –координатор на Хепактив и обучен доброволец консултант на желаещи за тестуване за хепатит C.

 

След разговор с тях, от позицията на незнаещ пациент, разбрах, че подобно изследване представлява трудност в малките населени места. Първо, подобни изследвания се провеждат предимно от неправителствени организации, чието финансиране е твърде зависимо; и второ, в малките населени места немалък фактор се оказа страхът на хората да се изследват, поради риска от нарушаване анонимността.

 

Хората се притесняват да потърсят лекарска помощ, за да не бъдат коментирани… Сякаш това е нещо срамно и странно.

 

Налице има и трудното разпознаване на заболяването поради общата симптоматика, научавам също от тях. 

 

И така, какво заболяване е хепатит С и как се предава то?

Хепатит C е инфекциозно заболяване, причинявано от вируса означаван накратко с HCV. Вирусът засяга главно черния дроб, като се проявява в остра и хронична форма. По-често срещана е хроничната форма, която причинява цироза – процес, свързан със заместването на нормалните чернодробни клетки с нефункционални такива и формиране на ръбцова тъкан.В голяма част от случаите заболяването протича безсимптомно или с твърде общи оплаквания, на които рядко във всекидневието се обръща внимание. Това са отпадналост, безапетитие, болка в мускулите и ставите, гадене, тежест и болка високо в корема и/или в дясно подребрие, потъмняване на урината и др.

 

Хепатит С се предава главно по кръвен път:
-    При многократно ползване на спринцовки и недобра дезинфекция на инструменти, които са в досег с кръв (най-често при наркозависими, използващи венозни инжекционни наркотични вещества, неправилна дезинфекция на медицински инструменти и многократно ползване на спринцовки, татуиране, несъобразено със санитарните условия и др.);
-    Пряк контакт с кръв на вирусоносители – особено застрашени са медицински работници;
-    При честа смяна на сексуалните партньори – въпреки че е по-рядко , хепатит C може да се предава и по полов път;
-    При раждане;
-    Досег с предмети замърсени с кръв, кръвопреливане (предимно в миналото , но и до днес има такива случаи – до 45 дни след заразяването в кръвта на вирусоносителя няма антитела и неговият тест е отрицателен).

 

За момента няма разработена ваксина срещу хепатит C, затова единственият начин за справянето с него остава превенцията. При заразяване лечението се извършва с рибавирин и интерферон.

 

Да се върнем отново към реалността в България

Какво научавам още в разговори с координаторите в чекпойнт центъра. Оказа се, че една част от пациентите, макар и диагностицирани, не желаят да се лекуват. Това повдигна и друг въпрос у мен – необходимо е поддържането на списък с вирусоносителите на хепатит С и техния мониторинг, поради факта , че те могат да бъдат заразни. Това е друг начин, чрез който бихме могли да се справим с разпространението на заболяването.

 

Научих, че в повечето случаи хората посетили такъв център са рядко пращани от лекари, а в повечето случаи попадат там по своя инициатива. Което означава, че за провеждането на един добър скрининг не трябва да изключваме и финансовата част на въпроса.

Серумното изследване в лаборатория струва около 20 лева – макар и посилна за повечето от хората, голяма част от тях не правят подобно профилактично изследване заради таксата.

 

Какво би станало, ако пускахме профилактични изследвания за всяко заболяване? Това е невъзможно.

 

Ако изследването бъде финансирано от държавата, здравеопазването ни би спечелило повече. Защо?

 

Първи сблъсък със здравната система

След като стана ясно, че в „чекпойнт“ центъра бях попаднал по собствена иницатива, реших да бъда по-безинициативен, също като масовия български пациент.

 

Естественото мислене на пациент с дискомфорт БИ трябвало да го заведе до общопрактикуващия му лекар. Затова се свързах с Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и поисках връзка с общопрактикуващ лекар, който да ми хвърли повече светлина какво се случва при тях по отношение откриването на хепатит С сред пациентите от листите им.

 

Свързаха ме с д-р Гергана Николова, която ми обясни , че в повечето случаи, за съжаление, хепатит C се открива случайно по повод други оплаквания, при които лекарят решава да назначи изследване на чернодробни ензими (ALAT) и се установява тяхното повишение. Едва тогава това дава основание да се предположи хепатитна инфекция и общопрактикуващият лекар да насочи пациента към гастро-ентеролог. Д-р Николова сподели, че до момента има шест случая на пациенти с хепатит C, от които двама са напълно излекувани.

Научих още за проблем с нисък къмплайънс в отдалечени и малки населени места, поради затруднения достъп на пациентите до високоспециализирани заведения – т.е. има случаи, при които има съмнения за хепатит C, но пациентът е възпрепятстван да продължи по-нататъшни изследвания заради свързаното с тях дълго пътуване, нарушаване на работната рутина, разходи и др. Така става ясно, че в текущата реалност у нас, поставянето на диагнозата хепатит C разчита единствено на случайността пациентът да има и други оплаквания, за да му бъдат назначени изследвания на чернодробните ензими.

 

За мен като бъдещ лекар това е недопустимо и означава , че трябва или процесът силно да напредне, или да има придружаващи заболявания, за да се достигне до лечение, което е повече от ясно, че струва много и като финансови разходи на държавата и пациента. Единственият изход да не разчитаме на случайности изглежда е съответните изследвания да бъдат периодично провеждани.

 

Консултация със специалист

И все пак реших да доведа нещата до своя логичен завършек, като разговарям с гастроентеролог –потърсих съдействието на д-р Радислав Наков. Разговорът ни отведе и при друг проблем – за да достигне до хепатолог, който да оцени състоянието му и да назначи лечение, пациентът трябва да бъде препратен към специалиста от общопрактикуващия лекар.

 

Тук отново изпъква колко важна роля има общопрактикуващия лекар да забележи и отчете твърде общи симптоми у пациентите. Понякога, дори той да забележи подобни симптоми, възниква проблем отстрана на пациента заради ниския къмплайънс – смятайки, че състоянието му не е толкова опасно поради неясната симптоматична изразеност, той отказва да даде 20 лв. за изследване или не посещава гастроентеролог.


Несъмнено по-ранното диагностициране на хепатит С чрез скринингово изследване би намалило разходите на държавата в сравнение с лечението на един напреднал случай, ако здравеопазването се фокусира не само върху болния, а насочи усилията си и към профилактиката.

Според д-р Наков обществената осведоменост по отношение на хепатит С е доста по-висока, в сравнение с минали. Въпреки това по негови думи значително изоставаме от редица държави с поставената цел от СЗО за елиминиране на хепатит C до 2030 г.

Симптоматиката при хепатит C не е особено показателна за разпознаване на болестта. Трудно е да се предположи в общи симптоми, с които сме изключително свикнали, като уморяемост от работа, пролетна умора, депресия и т.н. Това още веднъж затвърждава необходимостта от скринингово изследване.

 

По думите на д-р Наков  броят на пациентите с хроничен хепатит C в България е между 110-140 хиляди. И този не малък брой болни налага държавата да бъде ангажирана в справянето с проблема, тъй като той не е само медицински. Много по-евтино би било за обществото, за НЗОК, пациентите, ако те бъдат лекувани в начална фаза, отколкото да се стигне до цироза, която налага ползването на скъпоструващи медикаменти дългосрочно.

 

В заключение след разговорите ми с всички достигам до заключението, че системата ни не е достатъчно подготвена за справяне със заболяването на този етап. Затово говори факторът на случайността в диагностицирането, който не е по вина на специалистите, поради имплицитността на заболяването, а по вина на системата, която не осигурява периодично наблюдение на съответните показатели. Същата тази система обаче губи много повече средства в лечението на вече напреднали случаи с хепатит C – разходи, които биха се снижили единствено, ако заболяването се третира в ранен стадий.

 

Важно значение има и общественото медицинско познание и заинтересованост – периодичното посещение на „чекпоинт“ центрове , информираността кога да обърнем внимание на някой симптом и знанията за някои заболявания биха намалили риска както от заразяване , така и от късно лечение при такова. Здравето е както социално-държавна, така и индивидуална отговорност.