Хепатитните вируси са пет на брой, като те се различават в механизма на предаване и протичане (няко протичат само остро, други могат да протичат остро и да хронифицират).


Вирусът причиняващ хепатит А се предава по фекално-орален и контактно-битов механизъм - от замърсени предмети със секрети, съдържащи вируса. Предаването по кръвен път е възможен единствено в краткия период на виремия (преминаване на вируса в кръвта преди да достигне черния дроб), когато се направи кръвопреливане от болен на здрав. Периодът на виремия трае само 1-2 дни и практическа подобен механизъм на предаване е много рядък.


Вирусът е много устойчив при попадане във външна среда – в зависимост от температурата може да запази инвазиоспособността си с месеци. Болните излъчват вируса с изпражненията си 1-2 седмици преди появата на симптомите и поне 1 седмица след тяхната изява. Инкубационният период е дълъг – между 15 и 45 дни. Възприемчивостта е всеобща.



Вирусът е повсеместно разпространен и е типично детска инфекция, поради по-честата пренаселеност и по-ниската хигиена в детските колективи. Най-ниско ниво на антитела срещу вируса се наблюдава в скандинавските страни, за разлика от САЩ, някои европейски държави и Австралия, където 40 до 70% от населението е с наличие на антитела. България попада към страните със средна честота на инфекцията.


Инфекцията се среща с еднаква честота при двата пола. Заболяването протича остро и самоограничаавщо се с разнообразни клинични форми – асимптомна, неспецифична, до форми с жълтеница и в редки случаи – фулминантни (с тежко протичане на инфекцията, завършващи в някои случаи с летален изход). След преболедуване се създава напрегнат хуморален имунитет, който осигурява доживотна защита в до 99,5%.

 

NEWS_MORE_BOX


Вирусологичните изследвания поставят окончателната диагноза. Изследват се проби за наличие на антигени в изпражения и антитела в серум.


Профилактиката на заболяването включва често миене на ръцете, дезинфекция на питейната вода, правилно обезвреждане на канални води.


Съществува специфична профилактика на заболяването – след експозиция се прилага имуноглобулин, а преекспоцизионно – инактивирани ваксини. След поставянето на ваксината защитни антитела се изграждат в следващите две седмици.


Хронични форми на заболяването не са описани, а острата вирусна инфекция завършва с оздравяване, обикновено без усложнения.