Хемофилията е заболяване, което се характеризира с нарушение в процеса на съсирване на кръвта, дължащ се на недостатък на кръвосъсирващия фактор, фибрин. 

 
Фибринът е белтък, неразтворим във вода и се отделя под формата на фина мрежа от влакна. Именно образуването на тази мрежа, вплитаща формените елементи на кръвта, образува кръвния съсирек. 
 
Съсирването на кръвта е сложен ензимен процес със защитен характер, благодарение на който организмът е предпазен от кръвозагуба. Самият процес представлява биохимична реакция, която се изразява в превръщането на фибриногена във фибрин. Фибриногенът е белтък, разтворен в кръвната плазма, който под действието на ензима тромбин се превръща във фибрин. 
 
Има два основни типа хемофилия – хемофилия А, която се дължи на дефицит на фактор VIII. И хемофилия B - при дефицит на фактор IX. Клинично типовете са почти идентични и се свързват със спонтанно кървене в ставите и мускулите и вътрешно или външно кървене след наранявания или травми. 
 
Причината за хемофилия А се дължи на наличието на дефектен ген, намиращ се на Х-хромозомата. Този вид хемофилия е пет пъти по-често срещана от хемофилия В.
 
Хемофилия B не е свързана с фамилна анамнеза, дължаща се на генна мутация. 
 
Поради факта, че жените притежават две Х-хромозоми, а мъжете само една, заболяването е по-често срещано сред представителите на силния пол. Приблизително един мъж на всеки 5000 е засегнат.
 
Хората с диагностицирана хемофилия са подложени на лечение през целия си живот. Целта му е да се повиши производството и нивото на кръвосъсирващия фактор. 
 
Учени установяват, че генната терапия може да повиши с 2-11% нивото му. 
 
Любопитен факт е, че хемеофилията е заболяване срещано често в европейските аристократични семейства. През XIX и ХХ век, тя е била разпространена почти във всички кралски семейства в Европа. За неин източник се смята Кралица Виктория, като не е известно кой точно е типът хемофилия.