Две нови методически проучвания, проведени в Хюстън, използват данни от хоспитализирани пациенти, за да разкрият повече информация за рисковете и тежестта на последващите прояви след изкаран COVID-19.


В първото проучване водещият автор д-р Едуард А. Гравис - доцент по патология и геномна медицина в Хюстънския изследователски институт, изследва демографските и клиничните рискови фактори за тежко прекарване на заболяването при млади пациенти на възраст 18-29 години. Разгледани са степента на клинични прояви в рамките на 30 дни след изписването на пациентите от болницата.


Предиктори за тежко заболяване са напредналата възраст, анамнезата за астма, застойна сърдечна недостатъчност, цереброваскуларното заболяване и диабет.



Относително малко от младите пациенти са имали нужда от интубация  или кислород. Едва 3% са се нуждаели от интензивно лечение. 15% от хоспитализираните са били приети отново за болнично лечение в рамките на 30 дни. От стационарните приеми четирима пациенти (1%) са починали по време на първоначалната си хоспитализация и още четирима са починали, след като са били изписани в друго болнично заведение.


В рамките на 30 дни след първият преглед 17% от пациентите са диагностицирани с пневмония и 8% са диагностицирани с поне една допълнителна критична диагноза, като сепсис, миокарден инфаркт, мозъчно-съдов инцидент, сърдечен арест, белодробна емболия, тромбоза.


Резултатите от ретроспективното кохортно проучване са публикувани в PLoS One, мултидисциплинарно списание, публикувано от Public Library of Science.


Във второто проучване са открити повече от 50 дългосрочни ефекта на вируса сред общо 47 910 проучени пациенти. Те варират от леки до изтощителни, като най-честите са умора при 58%, последвана от главоболие (44%), разстройство на вниманието (27%), косопад (25%), задух (24%), загуба на вкус (23%) и загуба на обоняние (21%).


Други симптоми са свързани с белодробни прояви, като кашлица, дискомфорт в гръдния кош, намалена белодробна дифузна способност, сънна апнея и белодробна фиброза. По отношение на сърдечно-съдови проблеми се открояват аритмии и миокардит, а в групата на неспецифични симптоми - шум в ушите и нощно изпотяване.


Изследователите са били изненадани да открият също разпространение на неврологични симптоми, като деменция, депресия, тревожност и обсесивно-компулсивни разстройства.


Източници:
https://medicalxpress.com/news/2021-08-severity-long-term-effects-covid-.html
https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0255544
https://www.nature.com/articles/s41598-021-95565-8