При наличие на високи нива на холестерол, той се натрупва в стените на кръвоносните съдове и увеличава риска от сърдечносъдови заболявания.

 

Молекулите на холестерола имат ключова роля в структурата и сигналните пътища на клетките, а скоро е било установено, че имат важна роля и за имунната функция.


 

Изследователски екип е установил, че статините, често предписвани лекарства за понижаване на нивата на холестерола, осигуряват защитна имунна функция при жените.

 

Проучването е публикувано в Frontiers in Medicine.

 

Предишни проучвания при лабораторни модели са показали, че липидите имат важна роля в модулирането на имунните клетки.

 

За целите на анализа, изследователите са проследили дали е имало връзка между нивата на серумните липиди, които включват измервания на общия холестерол, HDL- и LDL-холестерол и триглицериди и антинуклеарните антитела - ANA.

 

ANA са най-често срещаният тип автоантитела и служат като диагностични и предсказващи маркери за настоящо или бъдещо автоимунно заболяване, в допълнение към сърдечносъдови заболявания и риск от летален изход.

 

Наличието на ANA може също да бъде индикатор за имунна активация или дисфункция в отговор на клетъчен обмен или патогени – включително инфекция със SARS-CoV2, тъй като ANA са били открити при пациенти с рисок риск, боледували от COVID-19.

 

Проучването е изследвало връзката между нивата на серумните липиди и антинуклеарните антитела.

 

Установено е, че повишените нива на липидите могат да подтикнат имунните клетки да станат по-реактивни.

 

Съществуват доказателства в проучвания при лабораторни модели, че наистина високите липидни нива могат да предизвикат автоимунитет.

 

Учените не са открили съществена връзка между нивата на серумните липиди и нивата на ANA.

 

Фокусът на проучването е бил насочен върху употребата на статини.

 

Ефектите от употребата на статини при автоимунитет са спорни.

 

Докато някои проучвания са показали значителни противовъзпалителни ползи от статините при пациенти с автоимунни заболявания, други проучвания са показали, че статините могат да насърчат развитието на автоимунни заболявания.

 

Любопитното е, че е установено, че употребата на статини е имала благоприятен ефект за жените, но не и за мъжете.

 

Жените, приемащи статини, са имали 75% по-малка вероятност да имат високи нива на антинуклеарни антетила, отколкото тези, които не са приемали.

 

Тази констатация е особено важна, тъй като исторически погледнато, изследванията с лекарства са били извършвани предимно с участието на мъже.

 

Това означава, че жените често изпитват по-тежки или неочаквани странични ефекти.

 

Това е наистина важно, защото жените са склонни да имат повече нежелани реакции към статините, поясняват учените.

 

Често придържането към лечението със статини може да не е толкова ефективно, защото те изпитват повече странични ефекти.

 

Това проучване разглежда само връзката между употребата на статини и нивата на антинуклеарни антитела.

 

Известно е, че има специфични разлики при половете в имунния отговор.

 

Също така е установено, че има специфични за пола разлики в липидния метаболизъм.

 

Връзката между липидния метаболизъм и имунния отговор все още не е достатъчно изяснена, за да се установи как тези липидно-имунни взаимодействия могат да бъдат различни - или как традиционните лекарства, използвани при сърдечносъдови заболявания, които са насочени към липидния метаболизъм, могат да осигурят полза на мъжете спрямо жените в контекста на имунитета по различни начини. 

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.3389/fmed.2022.887741