Захарният диабет е заболяване, известно още от дълбока древност. По описания на Еретеус от Кападокия през II в. „Диабетът е ужасно бедствие. След поставяне на диагнозата „Диабет”, ситуацията е ужасна. Човекът с диабет просто чака до умре. Това е животът без инсулин!”. Това описание на болестта се отнасяло за хората със захарен диабет тип 1.
 
Откриването на инсулина през 1921 г. и последващото му въвеждане в лечението на диабета е най-великото откритие в историята на захарния диабет. Първата инжекция на инсулин е направена на 11 януари 1922 г. на 14-годишен пациент, който живее с инсулина още 13 години. На 10 юли 1922 г. инсулин е инжектиран на 6-годишен пациент, който живее 71 години с инсулин.
 
В миналото са се използвали свински, говежди и говеждо-свински инсулинови препарати, докато понастоящем тяхната употреба е преустановена. Днес се използват човешки и аналогови инсулини. 
 
Човешките инсулини се получават чрез рекомбинантна ДНК технология. Според профила си на действие човешките инсулинови препарати се разделят на:
  • Бързодействащи човешки инсулини – началото им на действие е след 30-60 мин, максималният ефект настъпва след 1-3 часа и продължителността им на действие е 6-8 часа;
  • Интермедиерни човешки инсулини – чрез добавяне в състава им на цинк или протамин се забавя тяхното действие. Началото на действието на интермедиерните инсулини е след 1-2 часа, максималният ефект настъпва след 4-6 часа и продължителността им е до 12-14 часа. (Преди инжектиране им трябва да се разклатят, защото са суспензии!);
  • Готови човешки инсулинови смеси – представляват предварително готови смеси от бързодействащ и интермедиерен инсулин в различни съотношения, като отбелязаната на етикета цифра показва процента на бързодействащия инсулин в състава.
 
В практиката все по-застъпени са т.нар. аналогови инсулини, при които с помощта на генно-инженерна ДНК-технология е променена аминокиселинната последователност в структурата на човешкия инсулин с цел промяна в бързината и продължителността на действие на инсулина.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Според профила си на действие се разделят на:
  • Бързодействащи инсулинови аналози – инсулин лизпро, инсулин аспарт, инсулин глулизин. Началото на действието на тези препарати е след 10-20 минути, максималният им ефект на действие настъпва след 1-2 часа и продължителността им е до 3-5 часа;
  • Дългодействащи инсулинови аналози – инсулин гларжин и инсулин детемир. Те се доближават до физиологичното заместване на базалната инсулинова секреция както при здрави. Имат безпиков профил и по-продължително действие – до 24 часа;
  • Ултрадългодействащ инсулинов аналог – нов препарат (инсулин деглудек), който е с двойно по-дълъг полуживот и продължителност на действие до 48 часа;
  • Аналогови инсулинови смеси – предварително готова смес от инсулин аспарт или лизпро и забавен с протамин дългодействащ аналог.
 
Бързодействащите човешки и аналогови инсулини имат за цел да покрият покачването на кръвната захар след нахранване, докато интермедиерните човешки и бавнодействащите аналогови инсулини осигуряват т.нар. базална инсулинова секреция.
 
Съвременните тенденции в инсулинолечението са за ранно преминаване към терапия с аналогови инсулини. С по-бързото действие на бързодействащите аналогови инсулини, спрямо това на човешките, се повлиява по-добре покачването на кръвната захар след нахранване, което дава и по-голяма гъвкавост в ежедневието на пациента, защото могат да се инжектират преди, по време и след хранене. При тях се наблюдава и по-малък риск от хипогликемии, поради по-краткото инсулиново действие на бързодейставащия инсулин и осигуряването на плавни, безпикови нива на бавнодействащия аналогов препарат. 
 
Обичайно инсулинът като анаболен хормон води до покачване на килограми. При лечение с човешки инсулин се изисква включване в дневното хранително меню и на междинни закуски. При аналоговите инсулини не се изисква включване в дневното меню на междинни закуски, което оказва отражение и върху телесното тегло.