Множествена склероза (МС) е автоимунно невродегенеративно заболяване. Развива се, когато имунната система неправилно атакува и унищожава миелиновата обвивка, покриваща невроните в главния и гръбначния мозък. Последствията може да са изключително сериозни. Множествената склероза се характеризира с пристъпни атаки със симптоми като мускулна слабост и скованост на крайниците, проблеми с равновесието, зрителни нарушения и др. С прогресирането на заболяването пристъпите стават по-тежки и редовни. Нерядко се стига до инвалидизация – физическа и умствена.
 
Известно е, че рискът от развитие на множествена склероза е пряко зависим от излагането на слънце. Тази връзка се обяснява с влиянието на ултравиолетовите слънчеви лъчи, които стимулират секрецията на витамин D. Като един от ключовите имуномодулатори, влияещи на активността на имунната система, витамин D косвено влияе и на риска от развитие на автоимунните заболявания, включително множествена склероза. Неслучайно честотата на развитие на множествена склероза е по-голяма в страните, отдалечени от екватора, и с по-малко слънчеви часове.
 
Статистически най-често от множествена склероза страдат жени в млада възраст. Специализирано клинично проучване показва, че поддържането на нормални кръвни нива на витамин D има ключова роля за намаляване риска от коварното автоимунно заболяване. От ключово превантивно значение е да не се допуска хроничен дефицит на витамин D.
NEWS_MORE_BOX
 
За здравословни се считат кръвните нива на витамин D, надвишаващи 50 нмол/л (наномола на литър). Клиничните проучвания показват, че при трайни нива на витамин D под 30 нмол/л, т.е. при хроничен дефицит на витамина, рискът от множествена склероза прогресивно расте. 
 
Днес множествената склероза все още е нелечимо заболяване. Основните усилия при лечението са насочени към намаляване тежестта и честотата на пристъпите и по-бързо възстановяване на жизнениоте функции след пристъп. От ключово значение за момента е качествената превенция на множествената склероза. Данните за ролята на витамин D като мощен превантивен фактор дават нова надежда за по-успешна профилактика на заболяването в бъдеще.