Бесът е смъртоносно заболяване – лечение все още не съществува. За щастие можем да се предпазим с ваксина. Известен е с това, че причинява на пострадалите широка гама от инвалидизиращи увреди, както и любопитно – агресия.
Развили сме технология, с която да предотвратим заразяването от бяс, но за сметка на това все още не знаем точно как вирусът на беса причинява агресия.
Екип от учени променя това, изучавайки на молекулярно ниво механизмите, чрез които бесът се намесва в поведението на жертвите си – оказва се, че вирусът потиска определени рецептори в мозъка.
Изследователите споделят изумението че вирус, разполагащ само с 5 гена, може така да пепрограмира поведението на заразеното куче, че то да спре да се страхува, да е агресивно и да хапе – осигурявайки разпространението на вирусните частици чрез слюнката си.
Предишни проучвания вече са установили, че молекулите на вируса могат да се свързват с никотинови ацетилхолинови рецептори, с което повлияват контрола върху мускулите.
Новото проучване обвързва тези наблюдения с изследване на гликопротеин на вируса, отркивайки че той съдържа аминокиселинна последователност, сходна със змийска отрова.
Тази аминокиселинна последователност има свойството да инхибира (потиска) споменатите ацетилхолинови рецептори. Такива рецептори се откриват и в мозъка и вирусът, който прониква там, може по този начин да промени поведението на болния.
Учените потвърждават теорията си, установявайки че самият гликопротеин може самостоятелно да предизвика такива симптоми, без да е нужно заразяване с цялата вирусна частица.
Много са инфекциозните причинители, които причиняват поведенчески отклонения у заразените.
Екипът подчертава, че техният труд за първи път предлага експериментални доказателства за молекулните механизми, чрез които бясът повлиява поведението на заразените.
