Епителът, който покрива вътрешността на дихателните ни пътища се състои от ресничести клетки с подвижни реснички, чашковидни клетки, отделящи мукус и базални клетки.

 

Процесите на пречистване на дихателните пътища или още известни като мукоцилиарен клирънс, се осъществяват по следния начин: чашковидните клетки отделят вискозен мукус, улавящ инхалираните частици.


 

След това ресничестите клетки влизат в действие – чрез координирани движения на ресничките, мукусът се изтласква нагоре към фаринкса, където частиците биват погълнати, смляни или дори изхрачени. По този начин инхалираните частици не се натрупват в белите дробове.

 

Дихателните пътища са входната врата на SARS-CoV-2, който се проявява в различните случаи с разнообразни по тежест клинични изяви.

 

Учените от Институт Пастьор са провели проучвания, целящи да се установи механизма, по който вирусът успява да се разпространи до алвеолите, с което би предизвикал дихателна недостатъчност.

 

Проучванията са проведени първоначално в лабораторни условия върху модели на човешки бронхиален епител, но след това са направени проучвания и при животински клетъчни проби.

 

При инфекция от SARS-CoV-2 вирусът атакува ресничестите клетки и напълно разрушава ресничките им, което намалява способността за прочистване на дихателните пътища от инхалирани частици.

 

Установено е, че важен за образуването на ресничките транскрипционен фактор – FoJl, се губи по време на ранните етапи на вирусната репликация, което обяснява засягането на ресничките.

 

В наблюдаваните епителни модели се е установило засягане на ресничките на втория ден от инфекцията, а абсолютна загуба на ресничките – на четвъртия ден.

 

Когато ресничестите клетки са засегнати, базалните клетки се намесват, покачват се нагоре в епитела и се диференцират в ресничести клетки. По този начин се създава един резерв от стволови клетки, готови да заместят увредените ресничести клетки.

 

Диференциацията обаче отнема време, базалните клетки нямат рецептори за ангиотензин - конвертиращия ензим II и през това време те не са потенциална мишена за вируса, с което намалява и самата инфекция.

 

След като се превърнат в ресничести клетки, те отново могат да бъдат заразени и стават мишена за вируса, с което започва нов цикъл на инфекцията.

 

Този механизъм обяснява вълнообразният характер на вирусната репликация и устойчивостта на SARS-CoV-2.

 

При засягане на ресничките, частиците, синтезирани от заразените клетки, не могат да се отстранят от дихателните пътища, те попадат в алвеолите, нарушават обмена на газове и това може да доведе до сериозни последици за пациента.

 

Мукоцилиарният клирънс е нарушен, при което и други болестотворни агенти могат да достигнат до белите дробове, с което се обясняват случаите на последващи инфекции, след прекарана тежка форма на COVID-19.

 

Източници:

https://www.science-et-vie.com