Учени от Питсбургския университет дават отговор на въпроса защо пациенти, приемащи антипсихотични лекарства, често развиват наднормено тегло, предиабет или хиперинсулинемия.

 

Според проучването им този тип лекарства блокират допаминовата сигнализация не само в главния мозък, а и в панкреаса, вследствие на което се появяват смущения в регулацията на кръвната захар.


 

Същестуват допаминови теории за шизофренията, за лекарствената зависимост, за депресията и за невродегенеративните заболявания, а вече и за метаболизма, споделят авторите пред MedicalXpress. Интересни са ефектите на допамина в централната нервна система, но явно и в периферията също.

 

Какво е допаминът? Той е невротрансмитер, изпълняващ ролята на преносител на информация между отделните неврони. Удоволствието, ученето и мотивацията са асоциирани с него.

 

Някои антипсихотици, например clozapine, haloperidol, повлияват наличието на халюцинации или делир чрез свързване с подвид допаминергични рецептори в мозъка, наречени D2-подобни рецептори, блокирайки ефектите на допамина.

 

Все още не е познат биологичният механизъм на допаминова сигнализация. Открита е структурата на рецепторите и молекулата на веществото, но не се знае конкретният механизъм, още по-малко този на действието на лекарствата, които се свързват с допаминергичните рецептори.

 

Допаминът повлиява функцията на задстомашната жлеза. Панкреасът притежава „островчета“ от алфа- и бета-клетки, секретиращи жизнено важни хормони за регулация на кръвната захар.

 

Алфа-клетките секретират глюкагон, повишаващ глюкозата в кръвта, а бета-клетките секретират инсулин, който има обратното действие.

 

Ниската кръвна захар кара хората да се чувстват замаяни и може да доведе до припадъци. Високата кръвна захар, която се поддържа такава продължително време, води до развитие на диабет и увреждания на сърдечносъдовата система.

 

В проучването си учените разбират, че допаминът повлиява секрецията на хормоните на панкреаса.

 

Оказва се, че и алфа- и бета-клетките могат да произвеждат допамин и той играе роля за тяхната функция. За производството му бета-клетките се нуждаят от прием на неговия прекурсор L-DOPA, а алфа-клетките могат сами да произвеждат и него.

 

Освен за собствена консумация, алфа-клетките секретират L-DOPA и за бета-клетките, смятат изследователите. Така в тях се образува допамин, който се свързва с техните D2-подобните рецептори и намалява секрецията на инсулин, повишавайки кръвната захар.

 

Освен върху D2-подобните рецептори, панкреатичният допамин действа и на андренергичните рецептори, откриват учените, което допълнително намалява секрецията на инсулин и увеличава кръвната захар. За да подейства на адренергичните рецептори обаче, е нужно по-голямо количество допамин.

 

Дисрегулацията на кръвната захар води до хипергликемия, по-късно до напълняване и диабет.

 

Публикацията е направена в Translational Psychiatry.

 

Източници:

https://medicalxpress.com/news/2021-02-dopamine-key-mystery-metabolic-dysfunction.html

https://www.nature.com/articles/s41398-020-01171-z