За разберем механизма, с помощта на който окото може да вижда различните цветове, трябва да се разгледа електромагнитният спектър. 
 
Тъй като светлината се състои от частици и вълни, има дължина на вълната. Във видима част от спектъра тя си кореспондира с определен цвят на светлината. Хората можем да виждаме само малка част от целия спектър. 
 
Интересен факт, свързан със светлината, е, че може да се отразява и да бъде абсорбирана. Нека вземем за пример една червена ябълка. Бялата светлина от слънцето, която достига до ябълката, може да бъде „разбита“ във всички дължини на вълната на видимата светлина. 
 
Всички цветове, освен червеното, биват абсорбирани от ябълката, а червената светлина се отразява от повърхността на плода и достига до окото. По този начин възприемаме ябълката като червена. 
 
В ретината се намират два различни вида светлинни рецептори, известни като конуси и пръчици. Конусите се свързват с възприемането на цветовете, докато пръчиците – с адаптиране на зрението през нощта. Пръчиците са толкова нечувствителни към цветовете, че не могат да видят дори и червения цвят. 
 
Що се отнася до конусите – има три вида - червен, зелен и син. Те се наричат адитивни цветове. От смесването на различни „количества“ от тях може да се получи всеки възможен цвят.