Френски екип от изследователи е разработил лабораторен модел за изследване на последиците от инфекцията със SARS-CoV-2 върху състава на чревния микробиом.

 

Работата, извършена с помощта на този модел, предполага, че чревната дисбиоза в резултат на инфекция променя тежестта на възпалението, отговорно за симптомите, свързани с COVID-19.


 

Докато по-голямата част от случаите на COVID-19 развиват лека до умерена форма на заболяването, около 15% развиват тежка или критична форма, която може да бъде свързана със сърдечни или мозъчни усложнения.

 

Към днешна дата все още е трудно да се предвиди кои пациенти са най-застрашени.

 

Редица клинични проучвания предполагат връзка между промените в чревния микробиом и тежестта на инфекцията със SARS-CoV-2.

 

Проучванията се отнасят до малък брой пациенти и са разнородни.

 

Освен това индивидуалните особености на всеки пациент правят невъзможно да се установи със сигурност причинно-следствена връзка между качеството и състава на микробиома на пациентите и тежестта на заболяването.

 

Говорим много за оста черво-мозък, но оста черво-бели дробове играе също толкова решаваща роля, подчертава Франсоа Тротейн, автор на проучването.

 

Известно е, че взаимодействието между микробиома и човешкия организъм влияе върху много физиологични функции като храносмилане, метаболизъм, целостта на чревната бариера или дори правилното функциониране на имунната система.

 

Освен това има все повече доказателства за влиянието на чревния микробиом върху белодробния имунитет, подчертава изследователят.

 

Грипният вирус води до дисбаланс на чревната флора или дисбиоза, която сама по себе си може да промени риска от вторични инфекции от бактериален произход.

 

Паралелни показатели на дисбиоза и възпалителни биомаркери

Инфекцията със SARS-CoV-2 води до промяна в състава на чревния микробиом.

 

Някои бактерии като Enterobacteriaceae и Desulfovibrionaceae са с многочислена популация, докато популациите на други като Ruminococcaceae и Lachnospiraceae намаляват значително, в сравнение с микробиома на здрави хора.

 

Кинетиката на еволюцията на тези бактерии е свързана с определени биомаркери на възпаление, но също и с тежестта на симптомите на COVID-19, съобщава Франсоа Тротейн, сътрудник в проучването.

 

Освен това е известно, че някои от чревните микроорганизми, чието присъствие значително намалява по време на COVID-19, произвеждат късоверижни мастни киселини.

 

Тези съединения играят важна роля за доброто функциониране на червата и много други функции.

 

Затова изследователите са проучили дали приемът на късоверижни мастни киселини може да подобри симптомите при лабораторни модели.

 

Тази добавка не е имала положителен ефект върху еволюцията на инфекцията.

 

Микробиомът ни се характеризира с голямо богатство и многообразие на метаболити, които произвежда.

 

Поради това не са изключени възможните ползи от някои пребиотици и пробиотици.

 

Изследователите са искали да установят дали дисбиозата, която е по-често срещана при възрастни и/или хора със затлъстяване, може да обясни защо те са по-застрашени от развитие на по-тежка форма на COVID-19.

 

Възможно е дисбалансът на чревния микробиом да води до появата на патогенни бактерии по време на инфекцията, което да допринесе за влошаване на тежестта на заболяването.

 

Ако това проучване позволи да се идентифицира щам, който е особено важен за поддържане на добра чревна функция, тогава ще бъде възможно да се обмислят нови подходи за превенция на тежките форми на COVID-19.

 

Източници:

https://www.inserm.fr/actualite/covid-19-la-dysbiose-intestinale-influencerait-son-evolution/

https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/19490976.2021.2018900