Основният терапевтичен проблем при паркинсонизма се свързва с намиране на подходящи вещества, които да повишат концентрацията на допамин, са стимулират допаминовите рецептори и да потискат активността на холинергичните рецептори в corpus striatum.

 

Съвременното медикаментозно лечение на паркинсонизма включва две основни групи лекарствени средства:


 

-    Централни допаминергични средства (стимулиращи допаминовата медиация);
-    Централни М-холинолитици (понижаващи засилената холинергична медиация).

 

При паркинсоновата болест не се изисква ранно започване на лекарствена терапия, но когато е необходимо, естеството на разстройствата и възможностите на медикаментозната терапия, трябва да бъдат обсъдени с пациента.

 

Централни допаминергични лекарства. Допаминергичната медиация в стриатума може да бъде стимулирана чрез няколко механизма:

 

-    Повишаване синтезата на допамин;
-    Потискане на метаболизма на допамин;
-    Директно стимулиране на допаминовите рецептори;
-    Блокиране на обратното захващане или повишаване на освобождаването на допамин.

 

От изброените по-горе възможности за стимулиране на допаминергичната медиация, най-ефективно при лечението на паркинсонизма се оказва повишаването на синтезата на допамин.

 

Едно от основните направления в лечението на паркинсоновата болест е възстановяването на допаминовия дефицит в corpus striatum. Използването на самия допамин се оказа неефективно, тъй като той не преминава през кръвно-мозъчната бариера. В терапевтичната практика бе въведен прекурсорът на допамина – леводопа (L-DOPA), който успешно преминава кръвно-мозъчната бариера и се превръща в допамин под влияние на ензима допадекарбоксилаза. Известно е, че допаминът се получава след превръщане на тирозина под влияние на скорост-лимитиращия ензим тирозинхидроксилаза в DOPA, която се декарбоксилира до допамин.

 

При лечение с L-DOPA, обаче, се налага използване на големи дози, тъй като значителна част от нея се превръща в допамин от извънмозъчната DOPA-декарбоксилаза и само около 1% преминава през кръвно-мозъчната бариера. Периферно натрупаният допамин води до някои нежелани лекарствени реакции при пациентите с паркинсонов синдром.

 

Комбинираното прилагане на леводопа с периферни (такива, които не преминават кръвно-мозъчната бариера) допа – декарбоксилазни инхибитори (каквито са carbidopa, benserazide), значимо намаляват образуването на допамин в периферията и така повишава неговата синтеза в мозъка, а нежеланите странични реакции доста се намаляват.