Гастроезофагеалната рефлуксна болест е най-често срещаното заболяване на храносмилателната система. Представлява по своето същество рефлукс – връщане на стомашно съдържимо, в това число и солна киселина в лумена на хранопровода, което е причина за поява на съответните симптоми – парене зад гръдната кост, засилващо се след нахранване и в легнало положение, регургитация на погълнатата вече храна в хранопровода или в устата, дисфагия и одинофагия – трудности и болка при преглъщане, ангинозоподобна болка – зад гръдната кост, имитираща понякога сърдечната опресия.

 

Нормално храната преминава след своето поглъщане от хранопровода в стомаха, което се подпомага от релаксацията на намиращия се на тяхната граница долен езофагеален сфинктер. Различни състояния като понижение на налягането в долния езофагеален сфинктер – при консумация на определени храни и напитки, повишаване на налягането в коремната кухина – след поемане на обилно количество храна, хиатална херния с изместване на гастроезофагеалната връзка над диафрагмата и последващото и отпускане са причина за по-лесното връщане на стомашния сок в хранопровода и поява на съответните симптоми.


 

Как можем да се справим с неприятните симптоми?

 

На първо време е уместно прилагането на определен хранителен режим и спазването на определени мерки като:

 

  • Избягване на обилното нахранване и увеличаване броя на храненията, но в по-малки порции за деня;
  • Избягване приема на храни с високо мастно съдържание;
  • Изключване на цитрусови сокове, домати и доматен сок, кафе, алкохол, шоколад – предизвикват преходна „релаксация” на долния езофагеален сфинктер и засилват рефлукса;
  • Избягване на тютюнопушенето;
  • Намаляване на телесното тегло;
  • Ранната вечеря е препоръчителна;
  • Избягване на ядене 2-3 часа преди лягане;
  • Спане на по-висока възглавница и др.

Приемът на определени медикаменти също подпомага овладяването на симптомите на гастроезофагеалната рефлуксна болест. Използват се следните групи медикаменти:

 

  • Антиациди – представляват алкални соли, които неутрализират водородните йони в стомашната киселина и повишават рН на стомашния сок. Към тази група се отнася широко използваната сода бикарбонат – натриев хидрогенкарбонат. Антиацидният ефект настъпва много бързо, но е краткотраен – от 5 до 25 мин. Предизвиква повишаване на рН на стомашния сок и образуване на въглероден диоксид, което може да доведе до вторично засилване на секрецията на солна киселина. В практиката намира приложение най-често комбинацията от нерезорбируеми соли – алуминиевия и магнезиевия хидроксид и др.;
  • Инхибитори на протонната помпа – намират най-широко приложение в практиката. Те блокират крайната фаза на секреция на солната киселина в лумена на стомаха. Действието им настъпва по-бавно, затова са неподходящи за „терапия на поискване”. Изписват се най-често в двукратен дневен прием, като курсът на лечение е около 4-6 седмици с преминаване към поддържащо лечение в същата или в по-малка дозировка. Най-използвани са препаратите омепразол, ланзопразол, пантопразол, есомепразол и други;
  • Н2-блокери – те са конкурентни антагонисти на хистамина при връзката му с Н2-рецепторите. Това води до потискане ефекта на хистамина, свързан с повишаване на стомашната секреция. Препаратите са подходящи за овладяване на нощната киселинна секреция и имат траен ефект. Познати са препаратите ранитидин и фамотидин и други;

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Прокинетични медикаменти – метоклопрамид, домперидон, левосулпирид. Действието им се изразява в подобряване и ускоряване на изпразването на стомашното съдържимо с цел предотвратяване на евентуалния му рефлукс;
  • Ендоскопско лечение – фото- и лазертерапия, аблационна терапия при тежък гастроезофагеален рефлукс и възникнали усложнения – стенози, стриктури, Баретов хранопровод, кръвоизливи;
  • Хирургично лечение – показано е в случаите на диафрагмална херния.

При системни оплаквания от рефлукс е уместна консултация с личен лекар и гастроентеролог с цел откриване на причината и вземане на мерки за предотвратяване на симптомите на гастроезофагеалната рефлуксна болест.