Мигрената е заболяване, характеризиращо се с пристъпно пулсиращо главоболие, обикновено засягащо само едната страна, което в повечето случаи е съпроводено с гадене и повръщане, и се засилва под действието на светлина и шум – т.нар. фото- и фонофобия. В някои случаи се наблюдава и предхождаща главоболието фаза – т.нар аура, когато могат да са налице преходни зрителни нарушения, неприятни сетивни усещания – изтръпвания, временни нарушения в говора и др. Всеки човек може поне веднъж в живота си да преживее такъв мигренозен пристъп, но когато епизодите зачестят (съобразно критериите на Международното дружество по главоболие) тогава е възможно поставяне на диагнозата мигрена.

 

Терапията на мигрената е комплексна – насочена от една страна към овладяване на мигренозния пристъп, а от друга страна към профилактиката на възникването на подобни пристъпи. Не на последно място е ограничаването на провокиращите фактори, които могат да станат причина за появата на неприятното главоболие, както и за възникването на усложнения при някои видове мигренозни пристъпи.


 

Терапия за овладяване на мигренозния пристъп

 

Когато за първи път възниква такова главоболие, е важно диференцирането му от други състояния, които могат да са причина за неговото възникване. Статистиката все пак показва, че голяма част от случаите за търсене на лекарска помощ се дължат именно на появата на мигренозно, тензионно или комбиниран тип главоболие. Няколко са основните мерки, които могат да се вземат за облекчаване на мигренозните оплаквания:

 

  • Престой в тъмна и тиха стая – важно е за намаляване на факторите, които допълнително усложняват главоболието;
  • Прием на аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства – напр. напроксен, както и на някои опиоидни аналгетици – оксикодон, морфинов сулфат и др. Ефектът е по-голям при приемането им в първите 15 минути от началото на оплакванията. Този вид терапия повлиява предимно лека до умерена симптоматика;
  • Прием на специфична терапия – т.нар. триптани и ергоалкалоиди. Към триптаните се отнасят суматриптан, ризатриптан, золмитриптан, наратриптан и други. Ефектът им е по-значим при ранното им приложение, което може да е перорално, интраназално, интрамускулно, подкожно или във вид на трансдермални пластири. Повторно приложение е възможно 2 часа след предходния прием, но не повече от 2 пъти в рамките на 24 часа. Не е желателно приемането на триптани повече от 3 дена в седмицата. В противен случай е възможно възникването на главоболие свързано с повишената медикация.

Неповлияването от приема на един вид триптан, не изключва постигането на ефект от друг вид.

 

Триптаните имат известен вазоконстриктивен ефект и поради тази причина не е желателно прилагането им при пациенти с известни сърдечно-съдови заболявания.

 

Към ергоалкалоидите се отнасят ерготамин и дехидроерготамин. Поради по-сериозните нежелани реакции, приложението им е ограничено само при чести епизоди на умерена по тежест мигрена или в случаите на редки пристъпи, но със силно по тежест главоболие.

 

  • Прием на антиеметици – домперидон и метоклопрамид, с цел овладяване на чувството за гадене и повръщане. Адекватна хитратация също е желателна във връзка със загубата на течности при тези състояния.

Профилактика на мигренозните пристъпи

 

Профилактика се налага в случаите, когато мигренозните пристъпи са с продължителност повече от 24 часа или честотата им е по-висока от 2 пъти месечно, както и в случаите когато сериозно влошават качеството на живот на пациента. Пациенти, при които основната терапия на пристъпа не е ефективна или е контраиндицирана също са показани за профилактика.

 

Профилактиката цели най-вече намаляване честотата ,тежестта и продължителността на мигренозните пристъпи. Медикаменти, които се използват с тази цел са бета-блокери, калциеви антагонисти, трициклични антидепресанти, някои антиепилептични средства – валпроева киселина и габапентин и др.

 

Мерки за ограничаване на провокиращите фактори на мигрената

 

  • Достатъчен като количество и качество сън;
  • Намаляване на стресогенните фактори;
  • Ограничаване консумацията на алкохол – изключение прави отчасти консумацията на вино и бира;
  • Ограничаване на тютюнопушенето;

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Ограничаване консумацията на шоколад, кофеин, аспартам, тирамин някои плодове – цитрусови плодове, банани, авокадо, сушени плодове;
  • Ограничаване консумацията на ядки – фъстъци, соя и соеви деривати;
  • Ограничаване приема на орални контрацептиви и хормон-заместителна терапия, особено в случаите, когато се предполага ролята им като тригерен фактор за мигрената;
  • Ограничаване на вазодилатиращите медикаменти, в случаите когато това е възможно.

Съществува голямо разнообразие от алтернативни методи за справяне с мигренозното главоболие, повечето от които нямат значима доказателствена стойност и ефектът им се наблюдава само при отделни индивиди.