След преминаване на т. нар. испански грип (1918-1919 г.) учените насочват своя поглед към откриване на причината, която води до разпространението на инфекцията в пандемични мащаби. В началото се предполага бактериална генеза.
През 1933г. е публикувано проучване с първите доказателства, че грипът е вирусно, а не бактериално заболяване. Група лекари изолират грипен вирус от тип А, използвайки филтрат от гърлен секрет на пациенти. Последват проучвания за разработване на противогрипна ваксина.
През 1940 г. американската армия одобрява първата моновалентна инактивирана ваксина, която се използва през Втората световна война.
Занамивир е първият невраминидазен инхибитор, преложен в търговката мрежа за лечение и профилактика срещу грипни вируси от тип А и В. Разработен и лицензиран през 1990 г. препаратът е одобрен в САЩ и Европа през 1999г. само за лечение на грип. Понастоящем се предлага като прах за орална инхалация.
През 1999 г. е пуснат първият перорален невраминидазен инхибитор – оселтамивир, който се използва за профилактика на грип А и В. Днес има и генерични продукти, които се предлагат на по-ниска цена.
През април 2009 г. избухва пандемия с нова форма на грип, с генетичен материал, циркулиращ в популацията на свине, птици и хора и предаващ се от болни на здрави лица. Бременните се оказват значително по-възприемчива рискова група. На 11 юни 2009 г., поради поява на взривове във втори регион на света СЗО обявява официално началото на грипна пандемия от грип А (H1N1), която завършва на 10 август 2010г.
74 държави докладват лабораторно потвърдени случаи, повечето от смъртните случаи са сред по-младите, включително и здрави хора, без наличие на подлежащи заболявания. С усложнения и тежко протичане са бременни жени, малките деца и хора с хронични белодробни заболявания.
През 2009 г. са приложени първите дози моновалентна H1N1 пандемична ваксина. Проведени са първите масови имунизации с пандемична ваксина в САЩ. СЗО заявява, че има много голям капацитет за синтезиране на необходимите дози ваксини, но не и за тяхното поставяне – като достатъчен медицински персонал, който да извърши ваксинациите.
