Исхемията представлява кислородна недостатъчност в тъканите, развила се поради стеснение или запушване на кръвоносен съд. Оттам тя може да бъде релативна при стеснение на съдовия лумен или абсолютна – при неговото пълно запушване. Има две причини, които биха могли да доведат до исхемия:

 

1. Запушване или стеноза на съдовия лумен – причината е промяна в съдовата стена – атеросклеротични плаки.


 

2. Функционални съдови стенози – поради спазъм на гладката мускулатура в съдовата стена.

 

Исхемията води до увреждане на тъканите, защото не се доставя достатъчно хранителни вещества и кислород. Едновременно с това става задръжка на разградени вещества – метаболити от междинната обмяна в исхемичния участък.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Исхемията може да има различни последствия в зависимост от това дали е пълно запушването на дадения кръвоносен съд, времетраенето му, чувствителността към кислороден глад на засегнатата тъкан и наличието на анастомози на съда с околни съдови разклонения.

 

Артериите, които нямат анастомози, се означават като крайни. Едни от тях нямат никакви анастомози, а други имат капилярни анастомози, които са в състояние да осигурят кислород на исхемичния участък. Те се наричат функционални крайни артерии.

 

Релативната исхемия е тази, при която има несъответствие между доставката на кръв и нуждата на тъканите от нея. Морфологичното изменение на тъканите при релативната исхемия обикновено са леки и се представят от оток на митохондриите, но в единични или група от клетки може да се наблюдава коагулационна некроза. Пример за такова състояние е така нареченото интермитиращо накуцване, което засяга възрастни хора с атеросклеротични промени в кръвоносните съдове на долните крайници.

 

Хроничната релативна исхемия вследствие на функционални крайни артерии или артериоли води до атрофия, дегенеративни промени и фиброзиране на засегнатите тъкани. Такъв пример може да е огнищната миокардиофиброза при хроничната исхемия болест на сърцето, обусловена от коронаросклерозата.