Микробиомът представлява съвкупността от всички бактерии, които населяват повърхностите и кухините на макроорганизма. При нормални условия, съществува определен баланс между различните бактериални видове. Нарушаването на този баланс обаче с превалиране на едни или други бактерии се свързва с различни патологични състояние (напр. при пролонгирана антибиотична употреба без допълнителен пробиотик, може да се развие псевдомембранозен колит, който се счита, че се дължи на доминиране на Clostridium difficile).


През последните години микробиомната теория, която обяснява патогенезата на редица заболявания доби голяма популярност и се установи връзка между различни заболявания (рак на простатата, рак на дебелото черво, дори сърдечносъдови заболявания) и променена гастро-интестиналната микробиота.


Нетолкова голямо значение до момента се отдаваше на гастро-интестиналните гъбички, които са част от интетиналния микробиом, в сравнение с проучванията и данните за бактериите, които населяват гастро-интестиналния тракт. Ново проучване, публикувано в сп. Nature показва ролята на гъбичките, които населяват гастро-интестиналния тракт при рак на панкреаса. Изследователите установили, че определени видове гъбички могат да мигрират през папила Ватери, към главния канал на задстомашната жлеза, по посока обратна на секрецията. Новото проучване показва, че при пациенти с рак на панкреаса и животински модели, била променена популацията на гъбичките в туморната формация.


 

Изненадващо било, когато изследователите установили, че при терапия с антифунгициден препарат при животинските модели, се наблюдавала редукция в туморната маса до 40%.


По думите на д-р Джордж Милър от медицинското училище към Ню Йоркския университет, който е и водещ автор на проучването, различни бактерии могат да мигрират към панкреаса и да играят роля в канцерогенезата, но за първи път се установява ролята на гъбични видове в туморния растеж.


В изследването си д-р Милер и екипът му изследват фецес проби от животински модели с и без аденокарцином на панкреасния канал, като чрез различни статистически и геномни методи проследили гъбичните популации за период от над 30 седмици и чрез използването на флуоресцентни протеини миграцията на гъбичките към панкреасния канал. Екипът установил още различия в популацията на гъбичките в панкреаса на мишки и хора с рак на панкреаса, в сравнение със същите проби при здрави индивиди. Най-сигнификантно било увеличението в популацията на вида Malassezia в туморната тъкан. Други също превалиращи видове гъбични видове били Parastagonospora, Saccharomyces и Septoriella, но в по-малка степен. Според изследователите видът Malassezia е обитател на кожата и скалпа и се асоциира с пърхота и някои видове екземи, а някои нови проучвания асоциират вида също с с кожен и колоректален рак.


При третирането на животинските модели с антимикотичното средство Amphotericin B се наблюдавала редукция в туморната маса до 40%, както и редукция в дисплазията с 20-30%. Антимикотичният препарат увеличил действието на Gemcitabine, който е стандартен химиотерапевтик, с около 15-25%.


По-нататъшни експерименти показали, че при наличието само на Malassezia в органа, авансирането на рака на панкреаса било с 20% по-бързо. При комбинираното наличие и на други гъбични видове, скоростта била по-бавна. Екипът предполага, че гъбичката стимулира канцерогенезата чрез активацията на комплемента. Този нормален имунен процес е установено, че в комбинация с някои генни дефекти може да предизвика канцерогенеза.


Необходими са повече проучвания в областта, които да покажат дали съчетанието на химиотерапия с антимикотични средства и антибиотици не би подобрило състоянието на пациентите с рак на панкреаса и да увеличи преживяемостта при тази лоша диагноза.


Ракът на панкреаса е сред десетте най-често срещани неоплазии сред мъже и жени. За съжаление, ранното му диагностициране е рядкост, поради имплицитната симптоматика на заболяването в ранните стадии. Симптоматиката и поставянето на диагнозата обикновено става в късните стадии, когато преживяемостта е ниска. Сред най-често срещаните симптоми са иктер (жълтеница), болки в епигастриума или левия хипохондриум, диарични изхождания, загуба на апетит и тегло, бледо оцветяване на фецеса, гадене, повръщане и др.

 

При пациенти с рак на панкреаса отличителен може да бъде също синдромът на Трусо, при който се наблюдава мигриращ рекурентен тромбофлебит. Синдромът се среща още при рак на стомаха и на белия дроб. Важна роля в патогенезата на заболяването играе генетичната предиспозиция. Сред рисковите фактори са още хроничният панкреатит, бои, пестициди, химикали, използвани при рафинирането на метали, алкохолна злоупотреба, инфекция с хеликобактер пилори и др.


Най-общо, ракът на панкреаса се класифицира в две групи, в зависимост от това дали засяга екзо- или ендокринната част на жлезата. Сред тези на екзокринната част, най-чест е аденокарциномът. Туморите, засягащи ендокринната част, могат да бъдат инсулиноми, глюкагономи, гастриноми, соматостатиноми и ВИП-оми, като в повечето случаи те са доброкачествени.