Най-забележителното медицинско откритие на XX век несъмнено остава инсулинът.

Инсулинът е открит в началото на века от румънския лекар д-р Николае Паулеску, който го нарича панкреатит. Неговото име обаче не става популярно, тъй като ученият не публикува постижението си. То е признато от научната общност едва през август 2000 г.

 


 

Лекарствената форма на инсулина за първи път е получена и приложена от канадците д-р Фредерик Бантинг и д-р Чарлз Бест. Това поставя феноменален пробив в лечението на диабета по целия свят. Учените са наградени с Нобелова награда за откритието си.


За първи път в света на 11 януари 1922 г., в Канада, инсулинът е използван за лечението на болни хора, страдащи от диабет.


Диабетът или захарната болест се развива при недостатъчно производство на инсулин от организма. Инсулинът е естествен пептиден хормон изграден от 51 аминокиселинни остатъка. Секретира се в Лангерхансовите острови на β-клетките на задстомашната жлеза (панкреас), след което се включва в кръвообращението.


Инсулинът има хипогликемично действие за разлика от другите хормони в организма, които са контраинсуларни хормони. Докато епинефрина, хормонът на растежа и глюкокортикоидите повишават нивото на кръвната захар в организма, инсулинът е единственият хормон, който понижава и регулира нивото на кръвната захар.


Химогликемичното му действие се изразява в повишаване отлагането на липиди в мастните тъкани, понижаване концентрацията на свободните мастни киселини и инхибиране метаболизма на белтъците, подпомага усвояването на глюкозата от тъканните клетки и по-специално чернодробните и мускулните, като я превръща в гликоген и регулира обменните процеси в тялото.


Когато организмът не може да произведе достатъчни количества инсулин, се развива болестта захарен диабет, която изисква изкуственото въвеждане на инсулин в кръвта.


Първият инсулин с лечебна цел е извлечен от панкреаса на куче през 1921 г. от Бантинг и Бест. През 1936 г. за заместител на естествения инсулин е използвано вещество, открито в спермата на риба.


С течение на времето са направени различни научни подобрения, но източникът на медицинския инсулин си остава същият, едър рогат добитък и свине. Животинският инсулин е сходен по биологична структура до човешкия. След като инсулинът е извлечен от панкреаса на животните, той се пречиства и е готов за медицинско приложение.


Благодарение на генното инженерство са направени изследвания за откриването и направата на медицински инсулин, извлечен от човешкия организъм. Генът на инсулина се намира в горната част на 11 хромозомна двойка, твърдят учени. Това откритие почти е прекратило използването на животинския инсулин, днес се използва предимно инсулин, набавен от човешки организъм.


Инсулинът се въвежда в организма, чрез инжектиране, с инсулин-инхалатори, с аерозолни спрейове, инсулинови лепенки и под формата на медикаменти.


Учените се опитват да създадат донорни клетки, произвеждащи инсулин. Донорните клетки се взимат от далака и се инжектират на мястото на нефункциониращите инсулинови клетки.



Компаниите, произвеждащи инсулин, се съобразяват с различните типове диабет. Произвеждат се четири различни типа инсулин: с бързо действие, с краткотрайно действие, интермедиарно действие и с продължително действие. Лекарят е този, който преценява, кой тип инсулин е подходящ за пациента, страдащ от някоя от формите на диабет.


Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което клетките в панкреаса, секретиращи инсулин, са унищожени от имунната система на организма.


Около 40% от хората страдащи от диабет тип 1, развиват болестта още преди 20-годишната си възраст. Заболяването се появява в ранна детска възраст, като най-често е срещана при децата между 12-13 години.


За момента инсулинът е единственото ефективно лекарство за лечението на хора, страдащи от диабет тип 1.


Диабет тип 2 се появява обикновено при хора на възраст около 40 години и повече. Голям процент от хората, страдащи от диабет тип 2, са с наднормено тегло.

 

Главните причини за развитието на захарен диабет тип 2 все още не са напълно изяснени. Смята се, най-общо, че организмът развива резистентност към естествено образуващия се инсулин. Панкреасът започва да произвежда по-малки количества инсулин, които не са достатъчни, за да нормализират нивата на кръвната захар в организма и се развива болестта диабет.


В началния стадии на болестта се започва с медикаментозно лечение, което да намали инсулиновата резистентност. При липсата на подобрения в контролирането на нивата на кръвната захар е задължително да се прибегне до задължителна инсулинова терапия.


Нарушението в нивата на кръвната захар може да окаже сериозни последици за здравето, да допринесе за повишаване на артериалното кръвно налягане, бъбречна недостатъчност, влошаване на зрението, слепота и други.


При най-малките симптоми на диабет засегнатият следва да се обърне незабавно към личния си лекар. Препоръчително е рисковите групи и хората с наследствен диабет, периодично да се подлагат на кръвни изследвания с цел предотвратяване развитието на болестта.