Французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър Дудна получиха Нобеловата награда за химия за 2020 г. за разработването на инструмент за редактиране на човешката ДНК.

 

Те са първите жени, които печелят тази награда, предава BBC, и ще поделят парична награда от 10 млн. шведски крони (около 900 хил. евро).


 

Откритието им представлява метод за извършване на прецизни и точни промени в ДНК, която се съдържа в живите клетки.

 

Технологията, известна още като генетична ножица CRISPR/Cas9, би могла да се използва за лечение на тежки наследствени заболявания.

 

Проф. Шарпантие, която работи в Института "Макс Планк" за изследване на патогените в Берлин, се надява награждаването й да окуражи младите момичета, които биха искали да следват пътя на науката.

 

По време на изследванията си върху бактерията Streptococcus pyogenes тя открива неизвестна дотогава молекула, наречена tracrRNA.

 

Проучванията на проф. Шарпантие показват, че тази молекула е част от специфична система за имунна защита при тези бактерии.

 

С нейна помощ бактериите обезоръжават вирусите, като разделят тяхната ДНК, подобно на генетична ножица.

 

През 2011 г., след като публикува своите открития, проф. Шарпантие започва сътрудничество с проф. Дудна от Калифорнийския университет в Бъркли.

 

Заедно те успяват да пресъздадат генетичната ножица на бактерията в епруветка. След това опростяват молекулните ѝ компоненти, за да бъде технологията по-лесна за използване.

 

В естествената си форма генетичната ножица на бактерията Streptococcus pyogenes разпознава вирусната ДНК и я разделя. Шарпантие и Дудна доказват, че генетичната ножица може да бъде препрограмирана, за да изреже всяка молекула на ДНК на предварително определено място.

 

Те публикуват своите открития в емблематичен доклад от 2012 г. Създадената от тях технология за редактиране на генома е отличена от сп. Science като изобретение на 2015 г.

 

След откритието на генетичната ножица, методът се радва на широко приложение. Смята се, че ще помогне за лечението на наследствени заболявания като сърповидно-клетъчната анемия, от която страдат милиони хора по целия свят.

 

Има множество опасения обаче, че генетичната ножица може да се използва неетично за злопупотреби като създаването на "дизайнерски бебета".

 

Миналата година китайският учен Хе Джианкуи бе осъден на три години затвор, след като създаде първите генно-модифицирани човешки ембриони.

 

Той беше осъден за нарушаване на правителствена забрана чрез извършване на експерименти върху човешки ембриони, за да се опита да им осигури защита срещу вируса на СПИН.

 

Смяташе се, че заради етичните проблеми, които поражда, Нобелова награда няма да бъде присъдена за революционното откритие на генетичната ножица. Освен това технологията е обект на дългогодишна патентна битка в САЩ.

 

Според председателя на Нобеловия комитет по химия Според Клаус Густафсон огромната мощ на това откритие означава, че то трябва да се използва много внимателно и при спазването на общочовешките етични правила.