Учени от медицинския колеж към щатския университет на Вирджиния, САЩ дават отговор на въпроса защо лекарствата срещу Алцхаймер имат ограничен ефект и защо пациентите се влошават значително след като ги спрат.

 

Отговорите са постигнати с помощта на ново устройство, проследяващо комуникацията между отделните клетки в мозъка, както при здраво, така и при болестно състояние.


 

Учените вярват, че новата технология ще допринесе много за разбирането на депресията, сънните смущения, психиатричните и неврологичните заболявания, а също и научните изследвания в тези сфери.

 

Устройството дава възможност да се анализират взаимоотношенията между клетките както на микроскопично ниво, така и на наноскопично, обединявайки специализиран сензор и изключително иновативна сканираща техника.

 

Методът позволява количественото измерване на невромодулаторните обмени в мозъка. Тези реакции обхващат множество неврони в големи области от мозъка за разлика от по-бързите реакции между два неврона.

 

Именно смущения в невромодулацията се асоциират с болести като тази на Алцхаймер, различни зависимости, шизофрения, депресия, аутизъм, епилепсия, а дори хранителни и сънни разстройства.

 

При болестта на Алцхаймер, за изненада на научния екип биват установени фини и прецизни механизми на модулация, за разлика от очакваната хаотична такава.

 

Болестта на Алцхаймер е хронично невродегенеративно заболяване, характеризиращо се с изменения в паметта, а по-късно и други неврологични функции. Заболяването протича бавно и прогресивно се влошава.

 

Учените обясняват, че широко използваните лекарства за болестта – Ацетихолинестеразните инхибитори, нарушават фината регулация и най-вероятно именно на това се дължи лимитираната ефективност.

 

Учените вярват, че дългосрочната употреба на лекарствата е възможно да доведе до промени в мозъчната структура, което лежи и в основата на проблема с влошаването на състоянието при отказване на лекарствата.

 

Откритията за болестта са само малка част от възможностите, които предлага новото устройство. Неговите потенциал е изключително голям и покрива огромна част от неврологичните и психиатричните болести.

 

С негова помощ може да се проследи ефектът на различни лекарства, развитието и потенциални нови причини за някои заболявания, да се доизяснят механизмите при други и да се изследват гените, които са асоциирани с някои състояния.

 

Научната публикация е направена в Molecular Psychiatry.

 

Източник:

https://www.nature.com/articles/s41380-020-00960-8