В световен мащаб се наблюдава тенденция към увеличаване на инфертилитета сред двойките. Причина за безплодие в едно семейство може да се открие, както в жената, така и у мъжа.
Първото диагностично изследване, което се провежда при съмнение за инфертилитет у мъжа, е спермалният анализ или т.нар. спермограма. На втори етап е важно да се изследват нивата на половите хормони: ФСХ (фоликулостимулиращ хормон), ЛХ (лутеинизиращ хормон) и тестостерон. Техният анализ ще даде информация дали ограничената оплодителна способност се дължи на ендокринен проблем (на ниво тестис, хипофиза или хипоталамус) или на обструктивни нарушения, засягащи семеотводните канали, недоразвитие на семенните мехурчета или на епидидимите. Днес все по-рядко се прилага провеждането на тестикуларна биопсия за диагностика на инфертилитета.
В последните години се засили интереса към инхибина и ролята му за оценка на репродуктивната функция на мъжа. За съществуването на тази глюкопротеинова субстанция е предположено още през далечната 1920 г., когато е установено, че при нарушение, засягащо само герминативния епител (т.е. този, отговорен за сперматогенезата), се наблюдава повишение на фоликулостимулиращия хормон, не и на лутеинизиращия хормон. Оттук е изказано предположението, че в тестисите се произвежда фактор, който избирателно потиска секрецията на фоликулостимулиращ хормон и е в отрицателна обратна връзка с него.
През 1990 г. посредством специфични имунологични анализи е установено, че съществуват две форми на инхибина (А и Б), от които по-голямо физиологично значение има инхибин Б. Той се синтезира в Сертолиевите клетки и съответно неговите нива директно отразяват тяхната функция.
Тестисите са изградени от две основни структури, които са отграничени една от друга и осъществяват различна функция – в семенните каналчета протича сперматогенезата, а в Лайдиговите клетки се синтезира тестостеронът.
Сперматогенезата не би могла да протича без присъствието на достатъчно високи нива на тестостерон вътре в тестисите. Ролята на Сертолиевите клетки в процеса на сперматогенеза е да опосредства поддържането на високите тестостеронови нива и да подпомага останалите процеси, необходими за образуването на зрели и годни за оплождане сперматозоиди.
Процесите на сперматогенеза и хормонообразуване са контролирани от фоликулостимулиращия хормон и лутеинизиращия хормон, като фоликулостимулиращият хормон основно отговаря за сперматогенезата, а лутеинизиращият хормон контролира синтезата на мъжките полови хормони.
NEWS_MORE_BOX
В различни научни изследвания е разглеждана ролята на инхибин Б, като маркер за сперматогенезата и тестикуларната функция. Нивата му биват понижени у мъже с ограничена оплодителна способност, като се изключат тези от тях с обструктивни нарушения.
В клинично проучване, обхващащо 75 мъже с инфертилитет и 12 здрави контроли - мъже с добра оплодителна способност е изследвана ролята на инхибин Б, като маркер за оценка на мъжкия фактор за инфертилитет в семейството.
В изследването е оценена връзката между нивата на инхибин Б, резултатите от спермограмата, обемът на тестисите и как корелират те с нивата на фоликулостимулиращия хормон и тестостерона.
Резултатите от това изследване са показали, че сред мъжете с репродуктивни проблеми най-общо се установяват нарушения в спермограмата, субнормален обем на тестисите, ниски нива на тестостерона и ниски или недоловими нива на инхибин Б. Сред тях нивата на фоликулостимулиращия хормон са били респективно повишени, защото отсъства инхибинът, който да ги намали. Това са били мъже с първична, тестикуларна причина за стерилитет.
Въз основа на този анализ са направени изводи, че инхибин Б би могъл да бъде полезен и достатъчно информативен маркер за функцията на тестисите и нормалното протичане на сперматогенезата.
Дълги години фоликулостимулиращият хормон е бил маркерът за оценка на мъжката фертилност. Днес в диагностичния алгоритъм за изследване причините за стерилитет при мъжа се предпочита изследването на инхибин Б. Той е хормон, продуциращ се директно от клетките, участващи в сперматогенезата и въз основа на това дава надеждна информация за репродуктивната функция на мъжа.
3950
