Инхалационните анестетици се класифицират в две отновни групи: газове (диазотен оксид) и параобразуващи течности (етер,  halothane, enflurane, isoflurane, sevoflurane, desflurane и metoxiflurane).

 

Етер и хлороформ са инхалаторни анестетици, които не се използват понастоящем заради тяхната токсичност и огнеопасност. Метоксифлуран също не се използва често поради факта, че уврежда бъбреците.


 

Скоростта на настъпване на инхалационната наркоза зависи от няколко фактора: концентрация на анестетика във вдишания въздух, разтворимост на анестетика в кръвта, белодробна вентилация и белодробно кръвообръщение.

 

При анестиците с малка разтворимост в кръвта, какъвто е райският газ, въвеждането в наркоза и излизането от наркоза настъпва бързо. И обратно - при анестетиците с по-голяма разтворимост в кръвта, какъвто е халотан, въвеждането в наркоза и излизането от наркоза настъпват по-бавно.

 

Критерий за силата на анестетика е неговата минимална алвеоларна концентрация, която представлява концентрацията на анестетика в белия дроб, която предизвиква липса на двигателна реакция на стандартен стимул при 50% от пациентите.

 

Isoflurane. Той е безцветна течност. Isoflurane предизвиква доза-зависимо понижаване на артериалното налягане и разширява коронарните артерии, което може да доведе до намаляване на кръвотока в някои участъци на миокарда. Подобно на другите анестетици и той потиска дишането.

 

Halothane е безцветна течност с леко сладникава миризма. Проявява изразен наркотичен и лек аналгетичен ефект. Той се подава чрез специфични изпарители в комбинация с кислород като за въвеждане в анестезия се използват концентрации до 4%, а за поддържане на наркозата е необходимо концентрацията му във вдишаната смес да бъде 0,5 - 2%. Халотанът се елеминира от организма предимно чрез издишането. Страничните ефекти на халотана са значетелни. Той предизвиква доза-зависима артериална хипотония и предизвиква аритмии.

 

Methoxyflurane. Той е най-мощният инхалационен анестетик, но притежава значителна нефротоксичност.

 

Sevoflurane – представлява флуоросъдържащ етер. Има малка разтворимост в кръвта, следователно въвеждането и извеждането от наркоза настъпват бързо. При него не се наблюдава аритмогенно действие. Севофлуранът предизвиква доза-зависима респираторна депресия и понижаване на артериалното налягане.

 

Диазотен оксид (райски газ). Той е неорганичен инертен газ със слаб наркотичен и добър анестеничен ефект. Райският газ се инхалира заедно с кислород като за поддържане на наркозата се изисква концентрацията му във вдишаната смес да бъде 75-80%. Поради обезболяващия му ефект той се е използвал в стоматологията и за обезболяване на раждане.