В началото на 2020 г. пристигането на SARS-CoV-2 накара екипа да потвърди ефективността на подхода при пациенти с тежки и критични форми на COVID-19.

 

Потвърди се, че CD123 и PD-L1 позволяват да се разграничат пациентите в отделенията за интензивно лечение от тези с по-умерена форма на заболяването, казва Кристоф Комбадиер.


 

В допълнение, изследователите идентифицираха трети маркер, LOX-1 - лектин-тип окислен LDL рецептор 1, който също изглежда ключов елемент при разпознаването на пациенти, изложени на риск от тежки усложнения, и по-специално тези, които развиват тромбоза, едно от усложненията на COVID-19.

 

Трябва да се отбележи, че тези маркери са идентифицирани върху така наречените незрели полинуклеарни неутрофили.

 

В нормална ситуация в кръвния поток присъстват само зрели полинуклеарни неутрофили. Те мигрират в тъканите в отговор на различни стимули, включително инфекциозни, поглъщат микроорганизми чрез фагоцитоза и ги унищожават във везикулите с помощта на литични ензими и антимикробни протеини.

 

След това те изпращат съобщения до костния мозък, за да произведат нови полинуклеарни неутрофили.

 

Но по време на сериозна инфекция, привлечените на мястото на инфекцията полинуклеарни неутрофили може да нямат време да узреят и да бъдат освободени от костния мозък в кръвта в незряла форма, със свои собствени, потенциално вредни функции, обяснява Кристоф Комбадиер.

 

Оттук нататък изследователят и неговият екип биха искали да си сътрудничат с индустриалците, за да разработят технологичен инструмент, който да позволи анализ на полинуклеарните неутрофили бързо и лесно, „в леглото на пациента“, за да помогнат на здравните екипи да ориентират своята диагноза и да наблюдават по-отблизо хората, изложени на риск и застрашени от усложнения.

 

Проблем за общественото здраве

Болничната смъртност на пациентите със сепсис е около 30% и дори 50% през следващата година поради последвалите усложнения.

 

Смята се, че рискът от смъртност се увеличава с 10% на час, изминал преди започване на подходящо лечение.

 

Въпреки това, тестовете, използвани днес за идентифициране на произхода на сепсиса, могат да отнемат от няколко часа до няколко дни, например когато е необходимо да се изчакат резултатите от културата на биологични проби.

 

Инструмент като този, който предлагат учените, би могъл да даде отговор и да даде престава за възможния риск още в първите часове след постъпване в болница.

 

Това ще спести време, ще подобри диагностиката и ще спаси живота на много хора.

 

Източници:

www.inserm.fr

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fimmu.2021.752612/full