Херпесните вируси принадлежат към семейство Herpesviridae – от гръцки херпес-означава „пълзящ”. Известни са над 80 вида херпесни вируси. Те причиняват заболявания както при животните (маймуни, свине, птици, зайци), така и при хората. Патогенни (болестотворни) за човека са 8 херпесни вируса. Те са широко разпространени като характерно тяхно свойство е, че след заразяване остават в организма като тлееща инфекция, която при определени условия може да се активира отново.


След заразяване, най-често в ранна детска възраст, вирусите остават в латентно (скрито) състояние в определени клетки на организма. При определени условия – стрес, остра инфекция, строги диети, имуносупресивно лечение, оперативна интервенция и други е възможно реактивиране на инфекцията. В тези случаи е възможно вирусът да се предаде на имуночувствителни лица по различни механизми – въздушно-капков, контакт със замърсени предмети, ръце, целувка, по полов път и други.


Обикновеният херпес – herpes simplex се причинява от два типа херпесни вируси – тип 1 наричан още „горен тип”, поради засягането предимно на кожно-лигавичните участъци в периоралната област-около устата. Тип 2 или наричан още „долен тип” показва афинитет предимно към кожата на половите органи и ануса.



Микробиологична диагноза на Herpes simplex вирусните инфекции се прави със светлинна и флуоресцентна микроскопия. Изследват се материали от мястото на инфекцията – например остъргване от херпетиформен обрив, биопсичен материал, натривка от цервикален канал и други.


Течността в свежите обривни единици – везикули (малки мехурчета) е с високо съдържание на вируси. Материалът се взема с памучен тампон и се поставя в специална транспортна среда. Ако транспортирането на материала до лабораторията се забави, е необходимо пробата да се съхранява при температура 4 градуса или да бъде замразена до - 20 градуса.


По-широко използвани са методите за доказване на вирусни антигени или доказване на вирусна ДНК от везикуларна течност, срезове от засегнатата тъкан и други материали. Методът Real-time PCR позволява детекция в реално време, като позволява едновременно изследване за тип 1 и 2 херпесни вируси. Този метод е особено полезен в случаите на енцефалит – възпалително засягане на мозъчната тъкан.

NEWS_MORE_BOX


С висока чувствителност и специфичност е методът ELISA – за доказване на вирусни антигени и доказване на серумни антитела. Показател за свежа инфекция е наличието на IgM антитела, но са възможни фалшиво положителни проби. От значение е вземане на материала от свежи лезии.


Human herpes virus 3 е причинител на варицела-зостер вирусните инфекции. В по-голямата си част обривите са характерни и не се нуждаят от лабораторно доказване, но в около 15% е необходимо допълнително търсене на причината, поради неспецифична клинична картина – особено при локализация на инфекцията в очната лигавица и централната нервна система.


Изследват се остъргани материи от дъното на обривните лезии. Разграничаването с херпесни вируси тип 1 и 2 се прави чрез доказване на вирусна ДНК и имунофлуоресценция.


При менингоенцефалит се изследва ликвор за наличието на ДНК чрез методите ELISA и PCR. При рецидив на заболяването е налице покачване на титъра на специфичните антители при измерването им в две последователни проби.

 

Към продължението на материала