Имунитетът, може да се каже, е защитата на организма от околния свят. Не по-малка е ролята му и за предпазване от процесите на автоагресия в тялото. Правилното функциониране на имунните механизми е от първостепенно значение за здравето на човека. Знаейки това, на пръв поглед бихме се очудили, че при редица състояния се налага медикаментозно блокиране на този имунитет. Това обаче има своята медицинска обосновка.
 

В кои ситуации се налага имуносупресия?

 
След трансплантация на органи и тъкани е нужно блокиране механизмите на тяхното отхвърляне. Това принципно е естествен процес, но в тези случаи е нежелателно да се случва. Използват се след трансплантация на бъбреци, черен дроб, сърце, костен мозък и т.н. В тези случаи те се прилагат цял живот по различни схеми и за жалост водят след себе си и до редица други последствия.
 
Друго приложение на тази група лекарства е при остри и хронични автоимунни заболявания. Такива са ревматоидният артрит, васкулитите, авоимунни анемии, левкемии, лимфоми, хронични гломерулонефрити, автоимунни хепатити, лупус и т.н. С имуносупресорите се потискат острите пристъпи и се прилагат като поддържащо лечение през останалите периоди. Дават се самостоятелно или като комбинации от различните средства. Не е задължително приемането им цял живот, а това се преценява според състоянието на болния.
 

Какви са основните имуносупресори, които се прилагат днес?

 
Те принадлежат към няколко основни групи:
  • Глюкокортикостероиди;
  • Калциневринови препарати;
  • Антиметаболити;
  • Биологични средства (моноклонални и биклонални антитела).
 
Погледната по друг начин, класификацията може да ги подраздели според специфичните им механизми на действие също на няколко групи:
  • Средства, които потискат Интерлевкин ІІ (част от възпалителната каскада);
  • Средства, които блокират нивата на цитокините (част от възпалителната каскада);
  • Средства, които се намесват на ДНК ниво;
  • Средства, директно потискащи предаването на имунологичните сигнали.
 

Какво обаче е особено важно да се знае като цяло за имуносупресорите?


 
Някои от тях са селективни, тоест насочват се точно срещу болестните клетки и ги повлияват. В голямата си част обаче са неселективни, като освен целевите структури се засяга целият организъм. Особено чувствителни са бързоделящите се клетки. Поради ниския имунитет тези болни са рискови за чести инфекции. Някои от средствата, също поради потискане на имунитета, водят след себе си до завишен риск от формиране на неоплазми (злокачестени тумори). Други са със завишен риск за увреждане на бъбреците, черния дроб и тн.
 
Кортикостероидите, от своя страна, освен някои от тези странични ефекти дават и някои други специфични такива. Поради повлияване на естествените кортизолови нива на организма, които контролират целия му метаболизъм, може да се наруши мастната, костно-мускулната обмяна и т.н. Всичко това изисква правилна преценка за това какъв препарат да се използва при конкретния човек, както и кои комбинации между тях са възможни.
 
Най-често използваните средства за имуносупресия са метилпреднизолон, циклоспорин, азатиоприн, циклофосфамид, хлорамбуцил, хлороквин и много други. Особен успех и надежди се преписват на групата с моноклоналните антитела (биологично лечение). Смята се, че там негативните ефекти са сведени до минимум, докато ефективността е висока. Те обаче често не могат да бъдат първи избор, а към тях се пристъпва след неуспех на по-ниските генерации препарати.
 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Имуносупресорите са особено чувствителни към часовете на прием и интервалите между дозите, като неспазването им може да направи лечението токсично. Храненето също се отразява на действието на медикаментите, като в някои случаи може значително да се намали ефектът на лекарството, ако не се спазят препоръките за прием. Други потискат нивата на витамини, ензими и други жизненоважни субстанции, като някои от тях трябва да се набавят допълнително по време на лечението. Алкохолът в много случаи е строго забранен.
 
Лечението с молекули, които влияят на имунитета е трудоемка задача за лекарите, които го провеждат, но повече от всичко е стресиращо и рисково за самите пациенти. Въпреки това през годините то се е доказало като ефективно, затвърдило е своите ползи и в много случаи е единствено средство на избор. За това е важно стриктно спазване на препоръките, описани към конкретното лекарство и водене на правилен стил на живот, съобразен с по-специфичния метаболизъм.