Изследователи от училището по медицина в Св. Луис към Вашингтонския университет и Ръш университета в Чикаго са открили съединение, което индуцира мощна имунна атака срещу рака на панкреаса. При самостоятелно приложение то инхибира туморния растеж и метастази при опити. В комбинация с имунотерапия обаче води до драстично смаляване на туморите и увеличава шансовете за преживяемост. Резултатите показват, че новооткритата молекула може да направи по-чувствителен на имунна терапия рака на панкреаса при пациенти неподдаващи се на лечение.

 

Молекулата показала изключителни резултати, в някои случаи се стигнало и до пълно излекуване. Част от успеха на молекулата е, че тя е значително малка по-размер.


 

Изключително агресивен и неподатлив на лечение е ракът на панкреаса. Само 8% от пациентите преживяват пет години след поставянето на диагнозата. Химиотерапията и лъчетерапията са с ограничен ефект, а дори имунотерапията, която се превърна в революция в онкологията има ограничена полза, поради факта, че панкреатичните успяват да избегнат имунните ограничителни механизми.

 

Етиологията на заболяването не е изяснена – участват наследствени фактори; пол – честотата на рака на панкреаса е по-висока при мъже, отколкото при жени; токсини – пестициди, бои, химикали, използвани при обработка на метали и др., възраст над 60 години, хроничен панкреатит и др.

 

Панкреасът е жлеза със смесена функция и съответно с екзо- и ендокринна част. Екзокринната част продуцира и отделя храносмилателни ензими, а ендокринната – инсулин и глюкагон. Следователно и раковите новообразувания на панкреаса могат да бъдат от екзокринен или ендокринен произход.

 

Неоплазиите на екзокринната част на панкреаса са по-чести. Те могат да бъдат бенигнени (кисти) или малигнени – аденокарцином, ацинарно-клетъчен карцином, ампуларен карцином, сквамозен и др. Неоплазиите на ендокринната част са много по-редки – инсулиноми, глюкагономи, гастриноми, соматостатиноми, ВИП-оми. Те продуцират съответните хормони.

 

Надеждите са, че вбъдеще новата молекула може да помогне и на хора със сериозната диагноза. На теория имунната терапия изглежда ефективен метод – чрез дезинхибиция на някои Т-лимфоцити се инициира атакуване на формацията. На практика обаче само при около 5% от пациентите се наблюдава подобрение.


Механизмът, по който ракът на панкреаса не реагира на имунотерапията, е изяснен. Освен Т-лимфоцити, в имунния отговор срещу неоплазмени формации участват и други клетки като миелоидните, които се намират в зоната на и около формацията. Те отделят хемотаксични фактори, които индуцират миграция на Т-лимфоцити към „терена“ и могат да ги стимулират или потиснат.

 

При рака на панкреаса в повечето случаи тези хемотаксични фактори супресират Т-лимфоцитите и блокират имунната атака.

 

Д-р Денардо, д-р Винеет Гупта и техни колеги осъзнали, че дезинхибирането на Т-лимфоцити не е достатъчно при имунотерапията на рака на панкреаса. За да бъде тя ефективна, трябвало да се промени баланса и на миелоидните клетки в полза на тези, които активират Т-лимфоцитите.

 

Екипът открил съставката ADH-503, която регулира миграцията на миелоидни клетки. При опитите съединението блокирало миграцията на миелодни клетки към новообразуванието и в зоната останали само миелодни клетки, които стимулират Т-лимфоцитите, което преустановило баланса активация-инактивация на Т-лимфоцитите при комбинирано използване с имунотерапия.

 

Това увеличило броя на активните Т-лимфоцити в зоната, формациите се смалявали и се увеличила преживяемостта. Разбира се, добрите резултати в предклиничен етап не означава със сигурност, аналогични такива и при хора, но все пак са обнадеждаващи и една стъпка напред в лечението на коварния рак на панкреаса.
 

Изследването е публикувано в сп. Science Translational Medicine.