Терапията с имуноглобулини намира все по-голямо приложение в лечението на редица състояния, като техният брой непрекъснато нараства. Засега добре проучен е незаменимият им ефект при състояния на имунен дефицит, както и при други заболявания от областта на неврологията, дерматологията, ревматологията, хематологията, имунология и други. Тяхното действие се базира най-вече на модулиращия им ефект върху имунната система, което ги прави ценно средство в терапията на редица автоимунни състояния.

 

Какво представляват имуноглобулините и каква е тяхната роля?


В организма на човек присъстват т.нар. естествени имуноглобулини-антитела – IgG, IgA, IgM и IgE. Наречени са така, защото продукцията им поначало не е свързана с предварителна имунизация или среща с определен антиген, но същата се повишава при описаните състояния. Именно естествените имуноглобулини са в основата на възникването на автоимунните заболявания, при които имунната система се насочва срещу клетки и тъкани на собствения организъм. Внесените отвън имуноглобулини в голяма част имитират действието на естествените.

 

Каква е същността на терапията с имуноглобулини?

Имуноглобулините, използвани за терапия, са приготвени от плазма, събрана от голям брой индивиди, между 10 000 и 50 000, които са предварително изследвани за наличието на инфекции,с цел избягване на евентуални нежелани ефекти.

 

Плазмата е съставна част на кръвта, която се получава след отделянето на червените и бели кръвни клетки. В плазмата на всеки човек се съдържат милион на брой антитела, образували се след среща на организма със съответен антиген – вирусен, бактериален, гъбичков и т.н. Тъй като практически е невъзможно в плазмата само на един човек да се съдържат всички възможни антитела, затова събирането на плазма от повече на брой хора е от изключително значение за ефекта от терапията.

 

Извлечената от кръвта плазма преминава през няколко степени на обработка и в крайния продукт се съдържат около 95% IgG и само следи от IgM и IgA, както и от други плазмени протеини.

 

Освен антитела, в извлечената плазма се съдържат и редица други медиатори, участващи в имунните реакции. Крайният ефект на имуноглобулиновата терапия е модулиране на действието на клетките на възпалението, потискане на образуваните антитела, насочени срещу собствените клетки, както и потискане на медиаторите на възпалението.

 

При кои заболявания намират приложение имуноглобулините?

Добре проучена е ролята на имуноглобулините при състояния на имунен дефицит. В тези случаи имуноглобулите имат предимно заместителна роля.

 

Някои от по-разпространените заболявания, където имуноглобулините имат благоприятен ефект са:

 

  • В областта на хематологията – идиопатична тромбоцитопения; хронична лимфоцитна левкемия, след трансплантация на костен мозък;
  • В областта на неврологията – Синдром на Гилен-Баре, хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, мултифокална моторна невропатия, миастения гравис, множествена склероза и др.;
  • В областта на ревматологията – васкулити, дерматомиозит, системен лупус еритематодес, болест на Кавазаки;
  • В областта на дерматологията – токсична епидермална некролиза, пемфигус вулгарис и др.;

Важно е да се отбележи, че ефектът от терапията е временен и обикновено са нужни повторни апликации през 3-4 седмици. При състояния на първичен дефицит на антитела терапията е доживот.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Има ли нежелани ефекти терапията?

Като цяло лечението се понася добре от пациентите. Значение има бавната инфузия, която обикновено е в рамките на 2-4 часа. Възможно е въпреки това да се наблюдават леко покачване на температурата, болка в мускулите и ставите, ниско кръвно налягане, гадене, както и постинфузионно главоболие. Симптомите се повлияват от прием на нестероидни противовъзпалителни средства. Ако главоболието не отшуми, е възможно да се касае за развитието на асептичен менингит.

 

При пациенти с дефицит на IgA може да се наблюдава сенсибилизация и прояви на алергична реакция след апликация на имуноглобулин – уртикария, стягане в гърдите, трудно дишане. В такива случаи се прилагат антихистамини. За целите на следващата инфузия може да се използва друг препарат, пречистен от IgA компонента.

 

Възможно е преминаване към подкожна апликация, в случаите на силно изявени странични ефекти от венозното приложение.