Д-р Петър Бродин, педиатър-ревматолог в университета „Каролинска“, Швеция споделя за половите и възрастовите различия в имунитета, стоящи в основата на симптоматиката при Covid-19.

 

Трудът е публикуван в Nature.


 

Вирусът прониква в организма по въздушно-капков път (по-рядко под формата на аерозол) и обикновено инфекцията се проявява 2-14 дни след проникването.

 

Обикновено симптомите в началото са повишена телесна температура, кашлица, мускулни болки и по-рядко интестинални смущения.

 

Протичането на инфекцията бива различна в отделните заболели. При по-младите най-често протича леко или безсимптоматично. По-възрастните, особено тези с придружаващи заболявания (хипертония, диабет, ХОББ и др.), обикновено прекарват инфекцията с поява на симптоми, понякога доста тежки.

 

Въпреки това, рядко, се случва инфекцията да протече тежко при по-млади хора.

 

Тютюнопушенето също увеличава риска от по-тежка инфекция. Освен увреждане на белодробната функция, то увеличава експресията на ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (ACE2), чрез който вирусът прониква в клетките.

 

Съществува разлика и в протичането на инфекцията при отделните полове. По-често инфекцията е по-тежка при мъже.

 

Известно е, че има пациенти, при които инфекцията оказва по-дълго влияние – т.н. Long-Covid. Симптомите при тях обикновено не са тежки, но са налице повече от два месеца. Дългата инфекция е по-честа при жени.

 

Някои от симптомите биват мускулна болка, автономна нервна дисрегулация, презентирана с ортостатична тахикардия и др.

 

Друг рядко срещан синдром, асоцииран с инфекцията е Мултисистемният възпалителен синдром. Състоянието е животозастрашаващо и се развива при по-тежки неонатологични и педиатрични случаи на зараза.

 

След проникването си в клетките, вирусът се разпознава от структури познати като Toll-like рецептори. Това активира експресията на гени и започва интензивен синтез на интерферони – вещества, които помагат за справяне с инфекцията.

 

Настъпват допълнителни реакции, които водят до образуването на възпалителни комплекси в клетката. От своя страна те активират отделянето на възпалителни медиатори и клетъчна смърт, чрез пироптоза.

 

При клетъчната смърт се отделя ензим – лактат дехидрогеназа (ЛДХ), което дава отражение и върху кръвната картина на пациента.

 

Отделят се и други вещества, които стимулират съсирването на кръвта (например Gasdermin), вследствие на което настъпват и коагулопатиите и острите тромбози.

 

В заразената тъкан нахлуват имунни клетки, които синтезират голямо количество възпалителни медиатори. Това води до развитие на сериозно възпаление, което допълнително уврежда тъканта.

 

Една от причините за разликите при половете е, че жените имат по-силен отговор, водещ до синтез на повече интерферони, при активиране на Toll-like рецепторите.

 

Тази разлика се намира дори в деца преди пубертета, тоест тя не е зависима от хормоните, а се основава на генетична разлика.

 

Вероятна причина е разположението на гена, кодиращ рецептора, върху Х-хромозомата. В женския генотип съществуват две такива хромозоми, докато при мъжете тя е една, а на мястото на другата има Y-хромозома.

 

Разликата във възрастовите групи се базира на различни фактори.

 

Според научния труд една от основните структури, стоящи в основата на различията в протичането на инфекцията при млади и възрастни, е тимусът.

 

Тимусът е орган, намиращ се зад гръдната кост, изключително важен за зреенето на Т-лимфоцитите (имунни клетки).

 

С напредване на възрастта в него се наблюдават дегенеративни процеси, следователно намалява и функцията му свързана със зреенето на клетките.

 

Друг фактор са различията в дяловете на подвидовете на лимфоцитите при различните възрастови групи.

 

Източник:

https://www.nature.com/articles/s41591-020-01202-8?utm_source=twitter&utm_medium=social&utm_content=organic&utm_campaign=NGMT_USG_JC01_GL_NRJournals&fbclid=IwAR1QWvtlbzusTpPzWdBE0dJEcq6VjU4LsWlvRM4vnFa5G-9rZB4DA31JD_U