Проучване на японски учени доказа, че имунната система влияе не само на защитата на организма от заболявания, но и на поведението ни.

 

Връзката се обяснява с особености в активността на Т-клетките на имунната система. При продължителна тяхна активация, т.е. в случаите на продължителен имунен отговор на организма, наблюван при по-дълго боледуване, се появяват промени в метаболитната активност на тези клетки.При тези условия се стига до дефицит на важни за мозъка аминокиселини и се блокира производството на допамин и серотонин. Стига се до осезаеми промени в поведението.


 

Не сме ние, когато сме болни

Отдавна е известно, че след попадане на болестотворен агент в организма се активират редица компоненти на имунната система, включително Т-клетките. Тяхната метаболитна активност се повишава, за да могат да покрият повишените си енергийни нужди. Досега обаче не бяха известни системните последствия върху организма, провокирани от повишената метаболитна активност на Т-клетките. Проучването на японските учени изяснява именно тях и установява преките последствия върху активността на мозъка и поведенческите ни реакции.

 

За целта на проучването учените използват модифицирани Т-клетки, при които е премахнат рецепторът, чрез който те се деактивират. Така тяхната активност се поддържа по-дълго време и се симулират условията в организма, наблюдавани при по-продължително боледуване.

 

Учените установяват, че в условията на трайно активни Т-клетки се наблюдава повишаване концентрацията на определени аминокиселини в тези имунни клетки. Това води до намаляване нивата на съответните аминокиселини в кръвта, а оттам и в някои органи.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Сред въпросните аминокиселини попадат триптофанът и тирозинът. И двете се използват за производство на невротрансмитерите допамин и серотонин, които отговарят за поведението ни. Намаленото снабдяване на мозъка с тези аминокиселини при продължително активни Т-клетки води до по-слаба секреция на допамин и серотонин и до осезаеми промени в поведението ни.

 

Именно този ефект кара учените да асоциират продължителното боледуване и особено хронични заболявания с някои неспецифични промени в поведенческите реакции на пациентите. Ниските нива на допамин и серотонин водят до разстройства на съня и до емоционални прояви като апатия, липса на настроение, тревожност, страх и дори хипохондрия.

 

Проучването е публикувано в журнала Nature Immunology. Заключението на авторите му е, че в периоди на боледуване, по-продължително от 3-4 дни, е добре да се повиши приемът на храни, богати на триптофан и тирозин. Наред с ползите за повишаване активността на Т-клетките и на имунната система като цяло, те ще допринесат и за по-позитивния поглед върху състоянието ни. Това няма как да не ускори оздравителния процес.