Имунната система е основният защитник на тялото от чужди нашественици. Функцията на първа бариера се играе от кожата – тя не пропуска почти нищо да навлезе във вътрешната среда на организма. При порезни рани, дори да са микроскопични, кожата остава отворена достатъчно дълго, за да проникнат в кръвта чужди частици – замърсители или болестотворни микроорганизми. Какво се случва тогава?
 
Попаднали в кръвта, повечето бактерии започват моментално да използват нейните ресурси – топлина, вода и хранителни вещества, за да се размножават. Някои патогени могат да удвояват броя си чрез клетъчно делене на всеки 20 минути. Първоначално те остават незасечени от тялото, но достигнат ли определен брой, отпадните продукти отделящи се от техния метаболизъм, започват да променят биохимията на заобикалящите тъкани. Това сигнализира за нашествие на чужди частици, което активира следващото стъпало на имунната система: макрофагите
 
Макрофагите са първите защитни клетки, които се отзовават на бойното поле. Те охраняват всички части на тялото и са огромни – някои от тях достигат 21 микрометра. При повечето инфекции, те са напълно достатъчни, за да победят нашествениците – всеки макрофаг може да погълне около 100 чужди микробни клетки. Веднъж погълнат, патогена не може да избяга от плътно затворената мембрана на макрофага и бавно бива разграден върте от различни ензими, което води до смъртта му.
 
Изпълнявайки тази функция, макрофагите дават сигнал за започване на възпаление, като сигнализират на стените на кръвоносните съдове да пропускат повече вода към засегнатото място. По-голямото количество вода улеснява придвижването на макрофатиге и им помага по-бързо да намират и поглъщат враговете. Ако порезната рана е върху кожата, се забелязва леко подуване, причинено от възпалението.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Ако макрофагите действат продължително, но все още не са способни да унищожат всички нашественици, те отделят сигнални молекули. Те съдържат информация за местоположението и силата на нашественика. Сигналните молекули достигат до други защитни клетки - патрулиращите в кръвта неутрофили
 
Неутрофилите са тежката артилерия – те не поглъщат нашествениците, а се приближават максимално до тях и отделят смъртоносни за клетките токсини, както и химични бариери, които обграждат и убиват бактериите. Могат да пострадат обаче и невинни здрави клетки от заобикалящите тъкани. Неутрофилите са толкова смъртоносни, че в генетичния им код се съдържа сигнал за самоубийство – след 5 дни на активност, те се самоунищожават, за да не увреждат телесните тъкани излишно.
 
Ако макрофагите и неутрофилите не успеят да спрат инфекцията се включва „мозъка“ на имунната система – дендритните клетки.