Моноклоналните антитела, както бе споменато в предходната тема, са акцент на различен тип противоракова имунотерапия.
 
Когато бъдат инжектирани, антителата бързо се разпространяват из тялото – с висока ефективност разпознават и се свързват с точно определени антигени, на принципа ключ-ключалка – за всеки антиген има точно пасващо антитяло. 
 
Това добре изучено свойство позволява на учените на синтезират специфични антитела, които пасват точно на антигените по повърхността на ракови клетки – ако подобно антитяло се свърже с ракова клетка, тя бива маркирана за унищожение от защитните клетки на имунната система.
 
Моноклоналните антитела могат да работят самостоятелно или да бъдат съединени с други молекули – например химиотерапевтични медикаменти, които да отнасят противоракови средства директно към раковите клетки.
 
Трети тип имунотерапия, която бележи все повече успехи в съвременната медицина и е най-често прилаганата от изброените до тук, са базира на приема на инхибитори (потискащи вещества) на група специфични молекули, познати като имунологичен чекпойнт (immune checkpoint). 
 
Чекпойнт на имунната система са група от молекули, които или усилват или потискат разнообразните сигнали от биохимичната комуникация на имунитета. Смисъла и функцията на чекпойнтите е да осигуряват безопасността на нормалните телесни клетки – те не бива да бъдат нападани от тежковъоръжените имунни клетки без причина.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Много ракови заболявания обаче се защитават от имунната сила като използват чекпойните за потискане на сигнализацията на защитните Т-клетки убийци и успяват да се укрият от имунитета.
 
Една от най-ефективните противоракови имунотерапии се основава на прилагането на група лекарствени средства, познати като инхибитори на PD-L1. Тези средства потискат свързването на PD-L1 - човешки трансмембранен протеин (разпознаван и като чекпойнт протеин), участващ в сигнализацията на програмираната клетъчна смърт (апоптоза) с рецептора PD-1 – повърхностен клетъчен рецептор, който играе основна роля в потискането на имунната система и стимулиране на толеранс към носещата го клетка (потиска комуникативните способности и провъзпалителните функции на Т-клетките).
 
Според учените, подобни терапии имат свойството да отпускат „спирачките“ на имунната система що се отнася до раковите заболявания.
 
Допълнителен пример за противоракова имунотерапия ще бъде разгледан в следващата, последна част на темата.