Краткосрочен имунитет срещу новия коронавирус се развива и се наблюдава, показва китайско изследване публикувано в сп. Science.


Имунитетът, получен от първото инфектиране, дава защита от реинфекция в период до 28 дни, са заключенията на изследователи.


До извода си учените от Пекинския медицински колеж стигат след като наблюдават показателите на шест резус макака.



След излагането на SARS-CoV-2 животните развиват леки до умерени симптоми, като възстановяването им отнема две седмици.  Двадесет и осем дни след първата инфекция четири от шестте маймуни биват срещани отново с вируса. Този път изследователите отчитат само кратко повишаване на температура. При тях не се развиват останалите признаци, характерни за повторно заразяване. 


Пиковият вирусен товар след заразяването учените наблюдавали просредством чести проби на третия ден. По-силен имунен отговор се наблюдавал по време на първата инфекция с коронавируса – тогава се синтезирало по-голямо количество неутрализиращи антитела. Те най-вероятно са и предпазили от повторно заболяване.


Екипът уточнява, че е необходимо повече време, за да се разбере продължителността на имунитета след коронавирусна инфекция, информира Medical Express.


Междувременно международен научен екип стигна до извода, че разространението на G версията на коронавируса SARS-CoV-2 доминира в цял свят. Проучването е ръководено от университета Дюк, Националната лаборатиря в Лос Аламос и Института „Ла Джола“ (LJI) и е публикувано в сп. Cell.


Вирусите постоянно се изменят и мутират с цел да избегнат имунната защита на организма. С натрупаването на промени вирусът се отдалечава от оригиналния. Това явление е познато като „антигенен дрейф“. Появата на нов заразен грипен вирус всяка година се дължи именно на антигенния дрейф. Грипният вирус е бързо мутиращ.


Засега коронавирусът не дава индикации за бързо мутиране като при грипния вирус, но все пак помени в него се случват. Научни екипи от цял свят регистрират всяка промяна, за да могат да преценят рисковете, пред които сме изправени.


Варианти на вируса засягат промени в шиповидния протеин – „устройството“, което той използва за навлизане в клетките на гостоприемника. В различните части на света се разпространяват различни версии на вируса, като първоначално се разглеждаха три: едната А, тръгнала от Австралия, В – довела до бурния взрив в Китай и пандемията и С – която се развива от В и се разпространи в Европа. В Америка първоначално тръгна вариантът А.


Към  момента се хващат различни варианти на вирусите сред популацията, по които може да се съди откъде са тръгнали. Следваща седмица предстои да разберем с точност какви са разпространените в България.


До средата на март доминиращият вариант по света е G, следван от D. От Медицинския център на Университета Дюк пресмятат, че вирусите с G мутация на шиповидния протеин растат два до три пъти повече, което и дава висок титър. Установено е, че имунният отговор при оригиналния вариант D дава защита и за варианта G, което означава, че въпросната нова мутация не носи по-висока тежестта на заболяването.


Учените предполагат, че новите варианти вече се предават много по-лесно от първоначалните, което показва необходимостта да продължи носенето на маски и поддържането на дистанция между хората, коментира проф. д-р Ерика Олман Сафир от LJI. LJI е централа на Коронавирусния имунотерапевтичен консорциум (CoVIC), който работи в глобано сътрудничество по изучаването и усъвършенстването на лечението срещу вируса.
Според учените вирусът става по-успешен, когато предизвиква леки или никакви симптоми, което му осигурява по-голямо разпространение. Той няма изгода да убива своя гостоприемник, казва проф. Сафир пред Medical Express, като сочи за сравнение вируса на Ебола.