Далакът е орган с размера на юмрук, тегло около 150-200 г и намиращ се в горната лява част на коремната кухина - под диафрагмата, между стомаха, панкреаса и левия бъбрек. Наричан още „слезка“, основните му функции са да събира и филтрира кръв, но всъщност е най-големият орган на лимфната система. Той премахва опасни бактерии, вируси и някои телесни клетки от кръвта. Произвежда бели кръвни клетки и разгражда остарали червени.
 
Физиологично, далакът осъществява връзката между кръвоносната и лимфната система. Има две основни части – бяла и червена пулпа. 
 
Бялата част произвежда антитела като имуноглобулин, които разпознават и обезвреждат бактерии и вируси в кръвта. Също така – произвежда и съхранява бели кръвни клетки.
 
Червената част съхранява кръв за спешни нужди на тялото. В нея се намират огромен брой кръвни плочици, които са необходими за съсирването на кръвта (коагулация) при кръвотечение. При филтрация на кръвта, в червена пулпа се отлагат увредени, стари или мъртви еритроцити (червени кръвни клетки), които се рециклират.
 
В далака се съдържа и огромен резерв от специализирани имунни клетки – моноцити. Ако тялото претърпи сериозна травма или инфекция, слезката освобождава тези моноцити в кръвта, откъдето те достигат до засегнатите тъкани и се борят с инфекции или патогени.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Далакът е изключително активен, когато организмът е болен – преработва и складира повече кръв от обикновено, което може да го накара да се уголеми. Това е нормално и отшумява заедно с болестта. Той е особено чуствителен към заболявания, засягащи кръвоносната система. 
 
При по-тежки състояния е възможно да увеличи обема си толкова силно, че да започва да притиска околните органи и кръвоносни съдове (спленомегалия). Под влиянието на удар, падане или друга механична травма, е възможно далакът да се спука. Тъй като е богато кръвоснобден, при подобна травма човек може да получи фатален, масивен вътрешен кръвоизлив.
 
Тези и други причини налагат неговото оперативно отстраняване – спленектомия. Макар човешкия организъм да е способен да живее и без далак, тази процедура крие и своите рискове. Статистиките сочат, че след премахване на слезката, много пациенти развиват тежки бактериални инфекции. След спленектомия задължително се приемат ваксини срещу определени патогени, като H. influenza и S. pneumonia, понеже организмът остава почти беззащитен към тях.