Проучване, публикувано в JAMA през януари 2020 г., открива връзка между високите плазмени нива на витамин B12 и високия риск за смъртност.
Отдавна е установена връзката между високите нива на В12 в серум и смъртността при възрастни хоспитализирани пациенти с хронични бъбречни заболявания, но до този момент никой не беше изследвал подобна корелация на ниво популация, т.е. връзката между високите нива на В12 и смъртността, независимо от пол, възраст и придружаващи заболявания.


Проучването PREVEND, цитирано в JAMAq е кохортно проспективно, проведено е в Грьонинген, Нидерландия. Кохортата включва 5571 души, като са изключени тези, приемащи витамин B12 парентерално (интрамускулно), както и тези, чиито нива на витамина не са изследвани периодично.

 


Средната възраст на участниците е 53,5 години, 50,8% от тях са мъже, като са разделени в няколко групи според концентрацията на В12 в серума. 1394 души попадат в групата с най-високи нива на витамина в кръвта, като голяма част от тях са по-възрастни, страдат от хипертония, имат високи нива на серумна глюкоза, фамилна обремененост, свързана с хронични бъбречни заболявания и др. Въпреки това след проведените анализи връзката между високите серумни нива на B12 и високия риск за смъртност остава значима, независимо от пол, възраст, рискови фактори, наличие на онкологично заболяване, сърдечносъдово заболяване или захарен диабет тип 2. Причината за тази връзка предстои да бъде допълнително анализирана и изяснена.


Витамин В12 е водоразтворим витамин с участие в цикъла на метилиране. Метилирането е процес, който се осъществява в клетките ни всяка минута и е една от най-важните метаболитни функции на тялото.

 

Без адекватни процеси на метилиране индивидът не може да се адаптира към стреса, нито да функционира нормално. Циклите на метилиране зависят от адекватните нива на витамин В12, както и от фолиевата киселина В9, рибофлавина, витамин В6, ниацин, магнезий и цинк. Хората с генни мутации като MTHFR и MTRR имат проблеми с процеса на метилиране на В12. Те се нуждаят от по-големи дози В12, както и от прием на метилирана форма на фолат - L-methylfolate.

 

Цикълът на метилиране е пряко свързан с развитието на плода през бременността, имунната система, митохондриалния метаболизъм, развитието на непролиферативните тъкани, нуклеотидната хомеостаза и др.

 

Най-честите причини за недостиг на витамин B12 са: пернициозна анемия, прием на антиацидни лекарства (като инхибитори на протонната помпа и Н2 блокери), автоимунни заболявания, прием на метформин, бариатрични операции, цьолиакия, други възпалителни заболявания на червата, вегетариански и вегански диети, инфекция с H. pylori, прекомерна консумация на алкохол, гореспоменатите мутации, повишена чревна пропускливост, тънкочревно бактериално разрастване (SIBO) и др.

 

Симптомите на дефицит са познати на широката публика - анемия, умора, слабост, депресия, загуба на апетит, прояви на периферна нервна увреда като мравучкания (парестезии) на краката и ръцете, болезненост на букалната лигавица и езика, запек, загуба на тегло и др. Важно е да се знае, че неврологичните симптоми могат да предшестват анемията. Самият витамин Б12 е кофактор на 2 ензима - метионин синтаза (катализира превръщането на хомоцистеин в метионин) и 1-метионил CoA мутаза, който участва в метаболизма на мазнини и протеини, както и в синтезата на хемоглобина.


Недостигът на фолиева киселина и В12 е причина за високи серумни нива хомоцистеин. Те говорят за хронично възпаление, като се приемат и като самостоятелен рисков фактор за сърдечно-съдови инциденти. Много изследователи смятат, че стандартните тестове, които измерват нивата на серумния В12, са с твърде занижени критерии. В САЩ се регистрира дефицит на В12 при серумно ниво под 170- 250 pg / ml (120- 180 picomol/l), а в Япония -  под 550 pg// ml, като някои лекари по света са привърженици на японския модел. В проучването PREVEND средната стойност на В12 в серума на участниците е 394,212 pg/ml.


Въпреки, че витамин B12 се приема масово под формата на хранителна добавка с витамин В6 и фолиева киселина, особено при пациенти с повишен риск за сърдечносъдови инциденти, до момента има няколко проспективни проучвания, които не доказват връзка между приема на този тип добавки и понижаването на сърдечносъдовия риск, независимо, че нивата на хомоцистеин се понижават.


Нещо повече - установено е, че приемът на B12, фолиева киселина и В6 има връзка с по-бързото влошаване на сърдечносъдовата и бъбречната функции при пациенти с диабетна нефропатия, както и връзка с повишения риск от фрактура на бедрената кост при жени.


Точно заради това PREVEND е от огромно значение, тъй като открива връзка между високите нива B12 в кръвта и смъртността на ниво популация, а не само при хронично болните пациенти и тези в напреднала възраст. Резултатите от проучването съвсем спокойно могат да се отнесат към оралния прием на добавки с витамин В12. Ето защо не е препоръчително да се приемат такива добавки неконтролирано и без лабораторно установен дефицит.


Ограниченията на проучването са свързани с това, че се отнася главно за европейската популация; от кохортата са изключени хората, приемащи В12 интрамускулно, но не и тези, приемащи В12 чрез нерегламентирани хранителни добавки. Също така, липсват данни за хранителния режим на участниците.

 

Източници:
Flores-Guerrero JL, Minović I, Groothof D, et al. Association of Plasma Concentration of Vitamin B12 With All-Cause Mortality in the General Population in the Netherlands. JAMA Netw Open. 2020;3(1):e1919274. doi:10.1001/jamanetworkopen.2019.19274