Болестта на Крон е автоимунно заболяване, което води до нарушения при епителните клетки, болка, проблеми с храненето, може да доведе и до наличие на кръв и/или слуз в изпражненията.

 

Предполага се, че един от факторите, които допринасят за обострянето на болестта на Крон е дисбалансът на бактериите, живеещи в червата. Тези пациенти често имат налични изменения в чревния си микробиом, за които е характерно повишаването в броя на вредни за организма бактерии.


 

Психологическият стрес може да доведе до появата на този дисбаланс и съответно до обострянето на заболяването, отриват учени от Университета Макмастър, Институтът Майкъл Г. ДеГроут за изследване на инфекциозните заболявания и Изследователският институт за храносмилателно здраве на семейството Фарнкомб.

 

При анализ на получените данни изследователите откриват връзка между повишеното ниво на хормона на стреса и по-големия брой на някои видове чревни бактерии, особено тези от семейство Enterobacteriaceae, които включват E. coli.

 

Предположения за причината на тази връзка са, че появилият се стрес може да доведе до отслабване на имунния отговор в червата, което от своя страна да позволи на по-вредните видове едноклетъчни микроорганизми да се размножават по-свободно там.

 

В резултат на тяхното засилено размножаване и повишен брой, се наблюдава по-висок риск от различни нарушения по лигавицата на червата. Те могат да предизвикат появата на язви или друг вид чревни лезии.

 

След прилагането на медикаменти, които водят до потискането на производството на различните хормони на стреса, например кортизол, изследователите наблюдават подобрения в чревния имунния отговор.

 

Тези подобрения водят до понижаване в броя на вредните бактерии и до подобряване и облекчаване на симптомите на болестта на Крон.

 

Това откритие, заедно с продължителна бъдеща работа, чрез която да се задълбочат познанията относно болестта на Крон и връзката ѝ със стреса, би могло да доведе до разработката на нови методи за лечение на заболяването.

 

Изследването е публикувано в сп. Nature Communications.

 

Източници:

https://www.nature.com/articles/s41467-021-26992-4