При повечето хора, изкарали ковид преди година, имунитетът се е запазил, констатират японски изследователи. Имунният отговор срещу новите варианти на вируса обаче е значително по-слаб, констатират още те.1

 

Екип от Университета Йокохама изследват 250 пациенти, прекарали инфекция със SARS-CoV-2 през февруари – април миналата година, за наличие на антитела. Неутрализиращите антитела IgG към изходния вариант на вируса при 98% от тях се оказват съхранени след 6 месеца и при 97% дори след година. Имуният отговор при хората прекарали средно тежък и тежък ковид е 100%.


 

Учените обаче получават различни резултати, когато се опитали да изследват имунния отговор срещу различни варианти на патогена. Средно, 90% от преболедувалите показали такъв след шест месеца и след година.

 

Конкретно само за британския вариант резултатите били 85% след 6 месеца и 79% след година. За индийския – съответно, 75% и 69%, за бразилския – 81% и 76%. Числото за южноафриканския е 69%.

 

Тъй като нивото на антителата постепенно намалява с времето независимо с кой вариант на коронавируса са се сблъскали хората, според японските изследователи ще е необходимо ежегодно ваксиниране за утрепване на имунния отговор.

 

При друго изследване, проведено сред служителите на SpaceX, преди време бе изчислено необходимото ниво на антитела, което би могло да даде надеждна защита срещу повторна инфекция. Резултатите му показват, че при прекаралите коронавирусната инфекция в лека форма или безсимптомно, титърът на антителата не дава продължителна имунна защита срещу SARS-CoV-2.2

 

Лекото протичане на инфекцията може да предизвика само слабо отделяне антитела, което да не осигури функционалност на имунитета. И обратното, инфекцията с висок вирусен товар може да предизвика мощен и функционално устойчив хуморален имунитет, който да продуцира агресивен отговор при повторен контакт с вируса.

 

Източници:

1. 97% have antibodies a year after coronavirus infection, Japanese study shows | The Japan Times

2. Discrete SARS-CoV-2 antibody titers track with functional humoral stability | Nature Communications