Грипът, познат още като инфлуенца, представлява заболяване на дихателната система, причинено от три типа грипни вируси – А, В и С, като най-често отговорни за възникването на грипните пандемии са инфлуенца А вирусите, към които се причисляват и видово-специфичните субтипове, отговорни за появата на т.нар. „птичи” и „свински” грип.

 

Поради високата си степен на контагиозност, т.е на възможност за предаване на инфекцията, грипните вируси често стават причина за възникване на епидемии и пандемии, обхващащи голяма част от населението.


 

Симптомите могат да включват температура, кашлица, сухо гърло, течащ или запушен нос, болка в мускулите по цялото тяло, главоболие, втрисане и силна умора.

 

Докато при част от пациентите симптомите отшумяват за няколко дена, съществува рискова група хора, при които заболяването може да протече по-тежко и да доведе до серозни компликации – усложнения.

 

1. Кои хора са застрашени от възникването на усложнения при грипна инфекция?

За справянето на организма с инфекцията, било то грипна или друг вид, е необходима здрава и укрепнала имунна система. Именно поради тази причина възрастните хора над 50-годишна възраст и новородените са рискова група по отношение на тежестта на протичане на грипната инфекция.

 

Друга рискова група пациенти са тези с хронични заболявания, като например захарен диабет, бронхиална астма, хронична сърдечна недостатъчност и др. Развитието на грипна инфекция при тях може да доведе до усложнение на тяхното придружаващо заболяване, независимо от това колко добре е контролирано. Освен това при тях се наблюдава и по-висок риск от поява на усложнение на грипната инфекция – например развитието на пневмония. По отношение на диабета се установява и повишаване на нивото на кръвната захар по време на вирусното заболяване.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Бременните, особено през втория и третия семестър на бременността също са с повишен риск от появата на усложнение на грипната инфекция. Действието на вируса върху матеро-плацентарния кръвоток може да доведе до хипоксемия на плода и е свързано с повишен риск от възникването на вродени аномалии и злокачествени заболявания на кръвотворната система при новородените.

 

2. Как да се справим с грипната инфекция?

Особено важно е прилагането на профилактика, целяща, ако не избягване, то поне минимизиране на риска и намаляване на симптомите от развитото грипно заболяване и най-вече предотвратяване развитието на усложнения, които могат да бъдат потенциално животозастрашаващи.

 

Именно с тази цел е необходима сезонна профилактика с противогрипна ваксина, чийто антигенен състав се актуализира всяка година.

 

Противогрипните ваксини се отпускат под формата на инжекционни суспензии в предварително напълнени спринцовки от 0,5мл Прилагат се интрамускулно или дълбоко подкожно, еднократно или в два приема, с интервал най-малко 3 седмици (при деца от 6 месеца до 8 години и възрастни над 60 години). Ваксините са противопоказани при деца под 6 месеца и лица с повишена чувствителност към яйчен белтък. Нежелани лекарствени реакции са локално зачервяване, подуване и болка, по-рядко – главоболие, фебрилитет и болка в мускулите, които отзвучават в рамките на 1-3 дни без лечение. Рядко настъпват тежки алергични реакции – ангиоедема и анафилактичен шок.

 

Съвместно с употребата на противогрипни ваксини е уместно и прилагането на антивирусни противогрипни лекарства, които имат специфично действие и могат да се използват както за профилактика, така и за лечение на грипната инфекция.

 

3. Какво представляват антивирусните противогрипни лекарства?

Две основни групи лекарства се използват за профилактика и ранно лечение на грип – невраминидазни инхибитори (активни срещу грипни вируси А и В) и циклични амини (активни предимно срещу грипен вирусА). Освен тях за общо подсилване на имунната система се използват и някои естествени имуностимуланти от растителен произход, от рода на ехинацея и др, както и употребата на антиоксиданти – напр. витамин С.

 

Неврамининидазните инхибитори, към които принадлежат оселтамивир, занамивир, перамивир, блокират ензими по повърхността на грипния вирус и по този начин възпрепятстват освобождаването на новообразувани вирусни частици от инфектираните клетки и съответно предотвратяват разпространението на инфекцията в организма. Прилагат се за профилактика и при ранни симптоми на заболяването. Препоръчват се предимно при високорискови групи пациенти.

 

Цикличните амини, към които принадлежат амантадин и римантадин хидрохлорид, проявяват своето действие чрез блокиране началното размножаване на вирусните частици, а при някои щамове вируси и късната репликация. Нарастващата резистентност на инфлуенца А вирусите през последното десетилетие значително ограничава показанията за тяхната употреба.

 

Профилактиката и ранното лечение на симптомите на грипна инфекция е от съществено значение при рисковата група пациенти.

 

Антивирусните противогрипни лекарства се назначават от лекар!