В световен мащаб се наблюдава леко завишаване на разпространението на венерическите заболявания в последните години. Най-засегнати са лицата, които попадат във възрастовия диапазон – 14 – 35 годишна възраст.


Гонореята е инфекциозно заболяване от групата на венерическите болести. Причинява се от бактерии – Neisseria gonorrhoeae. Предаването на инфекцията се осъществява основно по полов път – при непротектиран контакт с болен. Някои сексуални практики също имат значение за заразяването – анален и орален секс. При естествено раждане може да се осъществи заразяване на новороденото при преминаването му през родилния канал, в случай, че майката е инфектирана.


Синоним на заболяването е трипер. Гонококите, които са причинител на гонореята, не се изолират от здрави носители. Инфекцията може да протича остро или хронично. Налице е изразен афинитет към лигавицата на уретрата, шийката на матката и конюнктивите.



Много характерен симптом е наличието на парене при уриниране – основно при мъжете. При тях клиничната картина е много по-манифестна: силна болка и парене по време на уриниране, изтичане на гъста гнойна жълто-зелена секреция, която може да зацапва бельото. За разлика от това при жените инфекцията може да бъде често безсимптомна или със слабо изразени симптоми, което е причина те да бъдат основен резервоар на инфекцията, поради неразпознаване в някои случаи на наличието на заболяването.


Гонококите могат да причинят остър или хроничен уретрит, засягане на влагалището и външните полови органи, правото черво, фаринкса, конюнктиви. В по-редки случаи може да станат причина за развитие на гонококова бактериемия, артритно-дерматитен синдром, менингит, ендокардит и други.


Материали за изследване се вземат според клиничната картина – секрет от уретра, смив от шийката на матката, от задната стена на влагалището, секрет от възпалените конюнктиви, простатен секрет, ректален секрет, кръв от хемокултура и други.


NEWS_MORE_BOX


Микроскопското изследване се прави на намазка върху предметно стъкло от взетия секрет. Приготвят се два препарата, които се оцветяват с различни багрила и се наблюдават под микроскоп. Информация се получава в рамките на 30 минути до 1-2 часа след вземане на материали. В острия стадий на заболяването се наблюдават множество бели кръвни клетки (левкоцити), заедно с гонококите и с липсваща странична микробна флора.


Микроскопското изследване е много чувствителен метод за откриване на гонококи при мъже с гноен уретрит (в повече от 90%). Но чувствителността му е по-малка за откриване на асимптоматична инфекция. Препаратът е толкова показателен при мъже и диагнозата сигурна, че култивирането на материала е излишно.


За разлика от това при жени материалите задължително се изследват чрез култивиране – микробиологичен метод, чрез който на хранителни среди се изолират колонии от причинителя. Същевременно се прави и антибиограма – определяне чувствителността на бактериите към различни антибиотици и избиране на най-подходящия.

Резултатите се получават в рамките на 1-2 дни. А антибиограмата изисква допълнително 24 часа.


Тъй като гонококите са много чувствителни при попадане извън организма е необходимо материалът да бъде максимално бързо транспортиран до лаборатория, а в някои случаи се налага посявката на хранителна среда да се извърши до леглото на болния.


Серологичната диагностика на заболяването се използва сравнително по-рядко. Основно това се налага при наличие на хронична инфекция. Използва се серум от болен и се търси наличието на специфични антитела, които се доказват по метода ELISA.


С изключителна точност и чувствителност е методът PCR – полимеразно-верижна реакция. Представлява детекция на специфична бактериална или вирусна ДНК, която определя точния вид на причинителя на инфекцията. Резултатите са налице в рамките на 1-2 дни.


Гонококите показват изразена резистентност спрямо пеницилин, както и сравнително често към групата на тетрациклините. Основна роля в подбора на подходящия антибиотик е назначаването на антибиограма след изолиране на причинителя при микробиологичното изследване.


Имунитетът срещу заболяването не е траен и след преболедуване може да настъпи повторно заразяване при контакт с инфектирани партньори.