1. Остър гломерулонефрит

Остър гломерулонефрит (ОГН) е дифузно имунно-възпалително заболяване на двата бъбрека. При него се засягат предимно гломерулните капиляри. Характерно за острия гломерулонефрит е, че се наблюдава във всяка възраст и е по-чест сред мъжете. Въпреки това най-често боледуват деца и юноши.

 


Острият гломерулонефрит е типична имунокомплексна болест с инфекциозен характер. Основните морфологични промени са в гломерулите и водят до стеснение или частично запушване на капилярния лумен.

 

Клинична картина при остър гломерулонефрит

Клиничните прояви при това заболяване настъпват 7-14 дни след прекарана стрептококова инфекция. В по-голяма част от случаите заболяването има постепенен ход на развитие. В началото налице са оплаквания от отпадналост, безапетитие, жажда, гадене, повръщане, тъпи болки в кръста, субфебрилитет, подпухване на лицето.

 

Заболяването в определени случаи протича и остро с развитието на класическата триада на Volhard: олигурия с отоци, хематурия, хипертония.

 

Прогноза

Прогнозата при остър гломерулонефрит е благоприятна. Сред 80% от заболелите деца се достига до пълно оздравяване. Приема се, че при 20% от възрастните и по-рядко сред деца болестта хронифицира.

 

2. Хронични гломерулонефрити

Хроничните гломерулонефрити са двустранни дифузни гломерулни заболявания с неизвестна етиология и сходна патогенеза. Протичат с няколко общи клинични синдрома, различно проявени при отделните видове гломерулонефрити.

 

Характеризират се с бавна, но прогресивна еволюция, която в повечето случаи води до развитие на хронична бъбречна надостатъчност (ХБН). Боледуват предимно млади хора с по-голяма честота на мъжете.

 

Счита се, че основната причина за развитие на хроничен гломерулонефрит е патологичният имунен отговор на организма към външни и собствени антигенни въздействия. Увреждането на гломерулите се осъществява по два основни механизма:

  • Автоимунен - чрез образуване на антитела срещу собствената базална мембрана.
  • Имунокомплексен - около 80% от гломерулонефритите са резултат от отлагане на имунни комплекси в гломерулната мембрана под формата на гранули, чието ниво в плазмата на болните е повишено.
NEWS_MORE_BOX

 

Клинична картина

Хроничните гломерулонефрити протичат с хипертоничен, оточен и уринарен синдром. Всеки един от тях е в различна степен проявен при отделните видове гломерулонефрити и съответно водят до обособяването на три клинични форми:

  • Хипертонична;
  • Оточна;
  • Смесена.

 

Субективните симптоми при хроничен гломерулонефрит са оскъдни, с прояви от общ характер - отпадналост, лесна уморяемост. Част от болните се оплакват от тъпа болка или тежест в областта на кръста. Понякога налице е сухота в устата и жажда, безапетитие.

 

Наблюдават се промени в уринирането. Появява се никтурия, полиурия или олигурия. Болните с артериална хипертония е възможно да имат повече оплаквания - главоболие, световъртеж, шум в ушите, зрителни смущения.

 

Прогноза

Еволюцията на хроничния гломерулонефрит зависи от вида на морфологичните изменения. Единствено гломерулонефрит с минимални изменения е с благоприятен ход на развитие. Всички останали в различен срок водят до хронична бъбречна недостатъчност.