Кортикостероидите са основна група лекарства, проявяващи мощен противовъзпалителен ефект.

 

Те се разделят на няколко групи:


  • Хидрокортизонови препарати: Hydrocortisone;
  • Преднизонови препарати: Prednisone (Dehydrocortisone);
  • Нефлуорирани преднизолони: Methylprednisolone, Prednisolone;
  • Флуорирани преднизолони: Betamethasone, Dexamethasone, Fluocinolone, Flumethasone, Triamcinolone.

Кортикостероидите влияят върху водния и електролитния баланс на организма. Имат противовъзпалителен, имуносупресивен (потискат дейността на имунната система) и антиалергичен ефект. Приемът на кортикостероиди може да доведе до повишаване нивата на глюкоза в кръвта. Те повлияват и белтъчната обмяна като засилват процесите на разграждане и потискат тези на изграждане. Това се отразява на мускулите. Върху обмяната на мазнините, кортикостероидите също оказват влияние. Често се наблюдава натрупване на мазнини в едни части на тялото и намаляване на тяхното отлагане в други, както е при пациенти с Къшинг синдром.

 

Кортикостероидите повлияват калциевия баланс и увеличават риска от остеопороза. Те потискат абсорбцията на калций в стомашно-чревния тракт и повишават секрецията му чрез бъбреците.


Продължителното лечение с кортикостероиди налага продължително и постепенно понижаване на дозата с цел възстановяване на хормоналната функция на хипоталамуса, хипофизата и надбъбречните жлези. Неспазването на този подход е особено рисково при пациенти с хормонални проблеми.

 

Глюкокортикостероидите подтискат дейността на имунната система като повляват активноста на някои имунни клетки. Под тяхно влияние се постига понижен отговор на имунната система към редица патогенни микроорганизми и чужди протеини. Този краен ефект определя терапевтичното приложение на кортикостероидите като имуносупресори след трансплантации и при автоимунни заболявания.

 

Продължителното лечение с кортикостероиди може да доведе до повишаване на артериалното налягане, което води до редица други усложнения.

 

Хидрокортизонът и неговите производни се резорбират добре при орално приложение. При локалното приложение на кортикостероидите трябва да се отчита възможността за системна резорбция с развитие на странични ефекти. Особено важно е да се контролира локалното приложение на кортикостероиди на новородени деца, кърмачета до 6 – 8 месечна възраст, защото тяхната кожа има способността да резорбира добре локално приложения кортикостероид.

 

Правило е също така, когато се спира локалният кортикостероид това да става с постепенно намаляване на площта за мазане до пълно спиране на продукта. Винаги приложението на такъв продукт следва да бъде съгласувано с лекар.