Глюкокортикоидите (ГК) са група медикаменти, синтетични производни на естествения хормон кортизол. Те намират широко приложение в медицината, като мощно терапевтично средство за повлияване на алергични реакции, астматични пристъпи, бронхообструкция, като имуносупресор при автоимунни заболявания или трансплантирани пациенти и др. В голям процент от случаите ползите от лечението с глюкокортикоиди надвишава рисковете и тогава употребата им е оправдана. (Към първа част на материала)

 

За съжаление, страничните ефекти на глюкокортикоидите са също често срещан медицински проблем, който изисква особено внимание. Обикновено при „надфизиологични“ дози се наблюдават множество нежелани ефекти на глюкокортикоидите, вариращи от леко потискане на хипоталамо-хипофизната-надбъбречната ос до тежки, животозастрашаващи инфекции. 


 

Какви видове глюкокортикоиди има и всички ли имат еднакви ефекти?

Съществуват различни видове глюкокортикоиди, които имат и различна продължителност на действие и с това различни ефекти върху хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос. С други думи - не всички глюкокортикоиди са еднакво опасни!
    

 

Еквивалентна доза

Противовъзпалително действие

Минералкортикоидни ефекти

Продължителност на действие (в часове)

Кратко-действащи

 

 

 

 

Хидрокортизон

20

1

1

8-12

Кортизон

25

0,8

0,8

8-12

Интермедиерно-действащи

 

 

 

 

Преднизон

5

4

0,8

12-36

Преднизолон

5

4

0.8

12-36

Триамцинолон

4

5

0

12-36

Метилпреднизолон

4

5

0,5

12-36

Дълго-действащи

 

 

 

 

Дексаметазон

0,75

30

0

36-54

Бетаметазон

0,6

30

0

36-54

Минералкортикоиди

 

 

 

 

Флудрокортизон

0

15

150

24-36

Алдостерон

0

0

400+

---

 

При използването на глюкокортикоиди като заместителна терапия при надбъбречна недостатъчност (болест на Адисон) се предпочитат кратко-действащите препарати. Употребата им в България е ограничена поради липсата им и затова по-често се използват таблетните форми на Преднизолон и Преднизон от интермедиерно-действащите.

 

Метилпреднизолонът в неговата парентерална форма или таблетна форма като Медрол е също широко използван медикамент, основно при бързо овладяване на остри състояния или като имуносупресор при автоимунни заболявания или трансплантирани болни.

 

Дексаметазонът е медикамент, както е видно от таблицата, с най-дълъг ефект на действие. Неговото място в клиничната практика основно е при мозъчен оток или като диагностично средство на нарушения в обмяната на кортикостероиите при ендокринно болни. Дългата му продължителност на действие би довела до по-голям риск от усложнения при хронична употреба.

 

Минералкортикоидите намират терапевтично приложение при пациенти с данни за надбъбречна недостатъчност и в тези случаи те се използват като заместителна терапия.

 

Странични ефекти:

  1. Кожните промени са най-видими и включват изтъняване на кожата, пурпура, акне, хирзутизъм, лицев еритем и стрии. По-трудното зарастване на рани е друг често срещан и потенциално сериозен страничен ефект от системната употреба на глюкокортикоиди. Кортикостероидите пречат на естествения процес на заздравяване на рани, като инхибират левкоцитната и макрофагова инфилтрация, намаляват синтеза на колаген и узряването на раната;
  2. Затлъстяване, биволска гърбица и „окръгляване“ на лицето са част от промените в хода на глюкокортикоидната терапия, свързани с метаболизма на мастите. Те са зависими от дозата и продължителността на лечението и могат да се развият рано.
  3. Глюкокортикоидната терапия е най-честата причина за синдрома на Кушинг; 
  4. Остеопороза – хроничната употреба (> 3 месеца) на ГК в доза > 7,5 мг преднизолон или негов еквивалент  увеличава значително риска от глюкокортикоид-индуцирана остеопороза. Затова хроничната им употребата следва да бъде внимателна преценена, при възможност с бързо излизане от терапията и на фона на добра профилактика с калций и витамин Д;
  5. Влошаване на контрола на артерилната хипертония;
  6. Влошаване на гликемичния контрол при хора със захарен диабет;
  7. След първоначална еуфория и приповдигане на настроението, хроничната им употреба може да доведе до потиснатост и депресия;
  8. Повишаване на вътреочното налягане и катаракта;
  9. Потискане на собствената надбъбречна продукция на кортизол и с това да доведат до третичен хипокортицизъм.

Приложението на глюкокортикоидите безспорно има много ползи в клиничната практика. Употребата им в немалък процент от случаите е животоспасяваща, но винаги тя следва да бъде премерена и обоснована.